— Мога да прекърша вратовете ви като съчки — каза Регалия. — Мога да завлека тази лодка в най-дълбоките дълбини и да я затворя там, та и труповете ви никога да не видят дневна светлина. Този град ми принадлежи. Животът на хората тук е мой по право.
Извъртях се, за да я погледна. Предишната ми преценка, че прилича на баба, сега ми се стори смехотворна. Водни струи се виеха около нея, а тя се извисяваше над нас. Очите ѝ бяха широко отворени, а устните презрително извити. Ръцете ѝ бяха протегнати напред и приличните на нокти на хищник длани направляваха водата, като че Регалия беше някакъв безумен кукловод. Тя вече не бе блага матрона, а Висша Епична в пълен блясък.
И за миг не се усъмних, че е способна да направи точно каквото каза. С препускащо сърце погледнах Тиа, която беше съвършено спокойна.
Лесно беше човек да я подцени и да я вземе за някой от по-безобидните Възмездители. В този миг обаче тя не показваше и намек за страх, макар да беше омотана във водните пипала на Регалия. Тиа устоя на втренчения ѝ поглед, а в същото време стискаше нещо в ръка приличаше на бутилка за вода с нещо бяло вътре.
— Да не мислиш, че се боя от номерцата ти? — попита Регалия.
— Не — отвърна Тиа. — Но съм напълно сигурна, че се боиш от Джонатан.
За миг двете се измерваха с поглед. После изведнъж водните пипала паднаха, пуснаха ни в лодката, а тя пльосна обратно във водата. Паднах тежко и изстенах. Прогизнах от вода. Регалия въздъхна тихо и спусна ръце.
— Кажи на Джонатан, че съм уморена от хората и техния безсмислен живот. Чух Разрушение и съм съгласна с него. Ще унищожа всички във Възродения Вавилон. Не зная… колко дълго мога да се удържам. Това е всичко.
Тя внезапно изчезна — фигурата ѝ се превърна във вода, която рухна обратно върху океанската повърхност. Озовах се свит между Вал и Ексел. Сърцето ми блъскаше. Морето около лодката ни се укроти.
Тиа изтри водата от очите си и каза:
— Вал, заведи ни в базата. Веднага.
Валънтайн забърза към кърмата и запали мотора.
— Какъв е смисълът да се крием? — попитах аз тихо, когато отново потеглихме. — Тя може да вижда навсякъде, да бъде навсякъде.
— Регалия не е всевиждаща — отвърна Тиа. Изтъкваше този факт така настойчиво, както и Проф по-рано. — Видяхте ли колко объркана беше, когато се появи тук? Мислеше, че Джон е с нас и се изненада от отсъствието му.
— Аха — рече Ексел, протегна ръка и ми помогна да се наместя. Туловището му заемаше поне три места точно пред мен. — Успявахме да се скрием от нея почти две години… поне ние така мислим.
— Тиа — предупредително подзе Вал, — нещата в града току-що се промениха. Тя ни видя. Отсега нататък всичко ще бъде различно. Не съм сигурна, че вече мога да имам вяра на каквото и да е във Вавилар.
Ексел кимна, видимо притеснен, а аз си спомних думите му от по-рано. Във всеки момент тя може да ни наблюдава. Ние трябва да работим с тази мисъл… и с този страх. Е, сега знаехме, че ни гледа.
— Не е всевиждаща — повтори Тиа. — Не може да вижда вътре в сградите, например, освен ако там няма водна повърхност, през която да надникне.
— Но ако влезем в някоя сграда и не излезем — възразих аз, — това ще е точно указание за нея, че базата ни е вътре.
Другите нищо не казаха. Аз въздъхнах и се облегнах назад. Сблъсъкът с Регалия явно ги беше разтревожил. Е, можех да ги разбера. Защо обаче мълчанието им трябваше да засяга и мен?
Вал подкара лодката към някаква сграда, на която липсваше голяма част от фасадата. Постройката беше една от онези огромни офис сгради, характерни за Вавилар, затова отворът, през който спокойно минахме, беше само малка част от стената. Вал вкара лодката, Ексел извади грамадна кука и откачи нещо отстрани на стената. Чифт огромни черни завеси се спуснаха над отвора и ни откъснаха от света.
Вал и Ексел включиха мобилните си и осветиха полупотопеното помещение в бледо бяло сияние. Вал откара лодката настрани, близо до някакво стълбище. Наканих се да сляза и да тръгна нагоре по тях — нямах търпение да напусна лодката. Тиа обаче ме улови за ръката и поклати глава. Извади бутилката от вода, която държеше по-рано, с бялото вещество вътре. Раздруса я и я изсипа във водата. Другите извадиха подобни бутилки от сандък в задната част на лодката и също ги изсипаха. Мизи обърна във водата съдържанието на цяла хладилна чанта.
— Сапун? — попитах аз като видях мехурите.