— Не, разбира се.
— Защо не?
— Защото не става така. Мониторът е обърнат навън.
— Така действат и нейните сили — каза Тиа. — Водната повърхност, която има допир с въздуха, е като екран за нея и през нея тя може да вижда навън. Не може просто така да погледне в другата посока. Под повърхността ние оставаме невидими за нея.
— Но все още сме в нейната власт — подчерта Вал, която беше на седалката на водача отпред. — Тя издигна нивото на водата, за да потопи цял Манхатън. Да се пресегне в дълбините и да разкъса на парчета тази подводница за нея е нищо. По-рано разчитахме, че тя не знае, че сме тук долу.
— Би могла да ни убие горе, в лодката — възрази Тиа. — А тя ни пусна, което означава, че засега няма нужда от нашата смърт. Вече сме под повърхността и тя няма да знае къде да ни търси. За момента сме свободни.
Явно всички приемаха това. Най-малкото, нямаше смисъл от спорове. Докато плаваме — или каквото там прави човек в подводница — напред, аз се преместих на седалката точно до Тиа.
— Ти знаеш всичко за нейните сили — тихо подхванах аз.
— По-късно ще те информирам — отвърна Тиа.
— А информацията ще включва ли откъде знаеш всичко това?
— Ще оставя на Джон да реши какво трябва да се споделя — каза Тиа, после стана и отиде отпред, където заговори тихо с Вал.
Облегнах се и се помъчих да не мисля за това, че сме под водата. Навярно не можехме да се спуснем много дълбоко — това беше развлекателна подводница — но това не ме успокояваше кой знае колко. Какво щеше да стане, ако нещо се обърка? Ако подводницата протече? Ако просто спре да се движи и потъне на океанското дъно, а всички ние сме затворени вътре…
Размърдах се притеснено и нещо в джоба ми изшумоля. Свъсих се, бръкнах вътре и извадих мобилния. Или поне каквото беше останало от него.
— Леле — обади се Ексел и се настани до мен. — Как си направил това?
— Ядосах един Епичен.
— Дай го на Мизи — рече той и кимна към момичето. — Или ще го поправи, или ще ти даде нов. Но се чувствай предупреден: ако ти даде нещо, то може да е с известни… модификации.
Вдигнах въпросително вежда.
— Само добри и много полезни добавки — каза Мизи. Беше взела от мен бомбата и сега я обезвреждаше.
— Добре — обърнах се аз към Ексел. — Мизи се занимава с поправки и оборудване…
— И примамка — намеси се тя.
— … и други неща — продължих аз. — Вал е по операциите и поддръжката. Опитвам се да определя какво е твоето място в отряда. Ти не си примамка. С какво се занимаваш?
Ексел вдигна крака на седалката отсреща и се изтегна с гръб към покрития илюминатор.
— Предимно с нещата, които Вал не иска да прави — например да говори с хората.
— Аз говоря с хората — тросна се Вал от предната седалка.
— Ти им крещиш, скъпа — уточни Ексел.
— И това е форма на говорене. Пък и аз не само крещя.
— Да, от време на време ръмжиш — Ексел ми се усмихна. — Ние бяхме дълбоко внедрен отряд, Убиецо на Стоманеното сърце. Това означава много наблюдения и контакти с хората в града.
Кимнах. В този грамаден мъж имаше нещо обезоръжаващо — заради розовите бузи и гъстата кестенява брада. Жизнерадостно, дружелюбно.
— Освен това мога да те погреба — отбеляза той.
Дообрее…
— Ще изглеждаш хубаво в ковчега — продължи той. — Добра скелетна структура, стройно тяло. Малко памук под клепачите, малко балсамираща течност във вените и бум — готов си. Лошо е обаче, че си толкова блед. Белезите много ще личат. Нищо, което да не се поправя с малко грим, а?
— Ексел? — провикна се Вал отпред.
— Да, Вал?
— Престани да се държиш злокобно.
— Не е злокобно — възрази той. — Всеки умира, Вал. Като пренебрегваш този факт, той няма да стане по-малко истински!
Използвах случая да се поотместя от Ексел. Така се приближих до Мизи, която увиваше бомбата.
— Не му обръщай внимание — каза ми тя, докато Вал и Ексел продължаваха да бъбрят. — Навремето той беше погребален агент.
Кимнах, но не настоях за повече. Колкото по-малко знаехме ние, Възмездителите, за семействата и други такива неща на останалите, толкова по-малко можехме и да издадем, ако някой Епичен решеше да ни измъчва.
— Благодаря, че се застъпи за мен — тихо продължи Мизи. — Пред Тиа.
— Понякога тя е много сериозна. И двамата с Проф са такива. Обаче са добри хора. Тиа може да се оплаква колкото си ще, но се съмнявам, че на твое място някой от тях двамата би оставил онези хора да загинат. Ти постъпи правилно.