Измъкнах се от леглото, ритнах якето — което бях свалил в някакъв момент през нощта — и опипом намерих вратата. Коридорът беше светъл в едната посока, а в далечината се долавяха тихи гласове. Прозявайки се, тръгнах към светлината и накрая стигнах атриума — стаята с пианото и стъкления таван. Той грееше в мека синя светлина, която идеше отгоре.
Процеждащата се слънчева светлина ми разкри, че се намираме на петдесетина стъпки дълбочина. Водата беше по-тъмна, отколкото очаквах — не кристално синя, а с по-наситен матов цвят. В тази вода можеше да се крие какво ли не.
Сега чувах гласовете по-добре. Проф и Тиа. Прекосих атриума, като преднамерено вече не поглеждах нагоре, и намерих двамата в библиотеката.
— Звучеше, сякаш наистина води вътрешна борба, Джон — казваше Тиа, когато се приближих. — Очевидно е искала ти да си във Вавилар, следователно се оказа прав за това. Но тя можеше да ни убие, а не го направи. Мисля, че иска ти да я спреш.
Не ми се щеше да подслушвам, затова надзърнах в стаята. Проф стоеше до покритата с книги стена, опрял ръка на една етажерка, а Тиа се беше настанила зад писалище и пред нея имаше отворен лаптоп, заобиколен от книги. Държеше някаква напитка със сламка — прецених, че това е начин да пиеш, без да рискуваш Регалия да погледне през повърхността на течността. Доколкото познавах Тиа, питието беше кола.
Проф ми кимна, затова влязох.
— Струва ми се, че Тиа е права — казах аз. — Регалия се бори с използването на своите сили и се противи на развалата.
— Абигейл е коварна — отвърна Проф. — Ако смяташ, че знаеш какви са мотивите ѝ, навярно грешиш. — Той потропа с пръст по етажерката. — Повикай Ексел от разузнавателната му задача, Тиа, и подготви съвещателната зала. Време ни е да обсъдим план.
Тиа кимна, затвори компютъра и се изниза от библиотеката.
— План — рекох и пристъпих към Проф. — Искаш да кажеш, да убием Регалия.
Той кимна.
— След толкова продължително наблюдение просто ще излезеш и ще я убиеш?
— Колко хора загинаха вчера при нападението на Разрушение, Дейвид? Чу ли числата?
Поклатих глава.
— Осемдесет — каза Проф. — Осемдесет души, загинали от изгаряне само за няколко минути. Защото Регалия пусна това чудовище в града.
— Но тя се бори. Тя отбива онази тъмнина, която…
— Не се бори — сопна се Проф и мина край мен. — Грешиш. Върви да се приготвиш за срещата.
— Но…
— Дейвид — каза ми Проф от вратата, — преди десет месеца ти дойде при нас с молба и с аргументи. Убеди ме, че Стоманеното сърце трябва да бъде свален. Изслушах те, а сега искам ти да изслушаш мен. Регалия отиде твърде далече. Време е да я спрем.
— Вили сте приятели, нали? — попитах аз.
Той се извърна.
— Не мислиш ли, че поне си заслужава да помислим дали можем да я спасим, или не?
— Става въпрос за Меган, нали?
— Какво? Не…
— Не ме лъжи, синко — прекъсна ме Проф. — По отношение на Епичните ти си кръвожаден повече от всички хора. Виждал съм го у теб; и у двама ни го има.
Той се върна в стаята и приближи до мен. Човече, стига да поискаше, Проф можеше да надвисва над теб. Като надгробен камък, готов да падне върху покарало цвете. Постоя така, после въздъхна, пресегна се и сложи ръка на рамото ми.
— Прав си, Дейвид. Приятели бяхме. Но наистина ли мислиш, че трябва да възпра ръката си, само защото по една случайност харесвам Абигейл? Мислиш ли, че някогашната ни близост изкупва извършените от нея убийства?
— Ъъъ… Не. Но ако е под властта на силите си, може би вината не е нейна.
— Не става така, синко. Абигейл направи своя избор. Можеше да остане чиста. Не остана. — Той срещна погледа ми и аз видях в очите му искрени чувства. Не гняв. Изражението му бе твърде меко, мимиката му твърде болезнена. Това беше мъка.
Пусна рамото ми и тръгна да излиза.
— Може би тя наистина се противи на силите си, как то казваш. Ако е така, тогава подозирам, че дълбоката причина да ме подмами тук е, че тя търси някой, който може да я убие. Някой, който може да я спаси от нея самата. И аз това ще направя. Няма да е първият приятел, когото съм се принудил да убия.
Преди да успея да кажа каквото и да е, той излезе от стаята. Чух го как се движи по коридора. Облегнах се на стената. Чувствах се изцеден. В разговорите с Проф винаги имаше голяма дълбочина.
Най-после тръгнах да разбера как да взема душ. Оказа се, че трябва да го направя на тъмно и със студена вода. Нищо против и двете. Когато бях във Фабриката, ми разрешаваха да взимам душ веднъж на три дни. Оценявах всичко, което беше повече от това.