Половин час по-късно влязох в съвещателната зала — стая през няколко врати от спалнята ми. Едната стена беше изцяло от стъкло и гледаше във водата в залива. Приятно.
При това всички седяха с лице към нея. Не че ме беше страх; просто не исках да ми се напомня, че сме под всичката тази вода. Един малък пробив и щяхме да се издавим тук.
Ексел седеше във видимо удобно кресло и беше вдигнал краката си. Мизи си играеше с телефона, а Вал се подпираше на вратата със скръстени ръце. Латиноамериканката явно нямаше намерение да седне и да се отпусне. Приемаше живота сериозно — нещо, което аз ценях. Кимнахме си, когато влязох и седнах до Мизи.
— Как е горе в града? — попитах Ексел.
— Много погребения — отвърна той. — Присъствах на едно наистина хубаво, близо до центъра. Цветя по водите, прекрасен некролог. Ужасно балсамиране, но, струва ми се, не можем да ги виним при тази липса на ресурси.
— Разузнавал си на погребение? — попитах аз.
— Разбира се. По погребенията хората обичат да приказват. Моментът е емоционален. Забелязах някои от подчинените на Нютън да наблюдават отдалеч.
Мизи вдигна поглед от мобилния.
— Какво правеха?
— Само гледаха — отговори Ексел и поклати глава. — Честно ви казвам, не мога да разбера тази група. Може би в някакъв момент ще се наложи да се внедрим при тях…
— Съмнявам се, че в бандите на Нютън приемат дебели типове на четиридесетина години, Ексел — обади се Вал от вратата.
— Просто ще се престоря на готвач. Всяка организация се нуждае и от добри готвачи, и от добри погребални агенти. Двете важни постоянни величини в живота. Храната и смъртта.
Скоро влязоха Тиа и Проф. Той носеше статив под мишница. Тиа седна в последния останал стол, а Проф отвори статива и хартията точно пред приличния на аквариум прозорец. Прекрасно. Сега трябваше да зяпам водата през цялото време.
— Изобразителят още не е нагласен — каза Проф. — Затова ще го направим по старомодния начин. Мизи, ти си назад в йерархията. Поемаш работата на писар.
Мизи скочи от стола. Всъщност изглеждаше развълнувана от тази перспектива. Взе маркер и написа Как да убием Регалия — супер план на Възмездителите. Отгоре на някои букви изрисува сърчица.
Проф я погледа безизразно, после се залови за работа.
— С убийството на Стоманеното сърце ние, Възмездителите, дадохме обещание и трябва да го спазим. Могъщите Епични не са недосегаеми за нас. Регалия доказа, че не зачита човешкия живот. Ние сме единственият закон, който може да ѝ въздаде справедливост. Време е да я изкореним.
— Притеснявам се от това — каза Ексел и поклати глава. — Напоследък Регалия води мощна PR кампания. Хората в града не я обичат, но не я и мразят. Сигурен ли си, че това трябва да направим, Проф?
— През последните няколко месеца тя непрестанно праща убийци, които да унищожат моя отряд в Нюкаго — студено отговори Проф. — Сам също загина по нейна заповед. Лично е, Ексел. Добър PR или не, в този град тя убива хора наляво и надясно. Ние ще я съборим. Не подлежи на преговори.
Когато казваше това, Проф ме погледна.
Мизи написа на листа: Наистина важно и ние абсолютно трябва да го направим. Три големи стрелки сочеха към заглавието. След малко добави: Божичко, {m underline}почна{m} се! с по-дребни букви.
— Добре — обади се Вал откъм вратата. — Значи трябва да открием нейната слабост, нещо, което така и не успяхме да направим. Съмнявам се сапунът да е достатъчен.
Проф погледна към Тиа.
— Абигейл не е Висша Епична — обяви тя.
— Моля? — възкликна Ексел. — Разбира се, че е. Никога не съм срещал Епичен с нейната мощ. Тя вдигна нивото на водите в целия град, за да го залее. Премести милиони тонове вода и успява да я удържи!
— Не казах, че не е могъща — отговори Тиа. — Само че не е Висша Епична. Така се дефинират Епичните, които сили не позволяват те да бъдат убити по конвенционален начин.
Мизи написа на листа: Регалия абсолютно трябва да се хване на работа.
— А прогностичните ѝ сили? — попитах аз.
— Напълно раздути — отговори Тиа. — Едва клас F е, независимо какво е накарала хората да вярват за нея. Едва успява да разтълкува каквото вижда, а това определено не я издига до положението на Висш Епичен поради защитната си същност.
— Аз също теоретизирах по този въпрос в бележките си — потвърдих и закимах.
— Сигурни ли сте, че е вярно.