— Много.
Ексел вдигна ръка.
— Хъм, объркан съм. Някой друг да е объркан? Щото аз съм.
Мизи написа: Ексел трябва да внимава повече в работата си.
— Регалия — почнах да му обяснявам аз, — няма някаква форма на защитни сили, не и пряко. Това прави някого Висш Епичен. Кожата на Стоманеното сърце беше непробиваема; Ръкопляскащият завихряше въздуха около себе си и всичко, което можеше да го намушка или удари, се телепортираше от другата му страна; Зарево се преражда, когато я убият. Регалия не притежава нищо подобно.
— Абигейл е могъща — съгласи се Проф, — ала всъщност е доста крехка. Намерим ли я, можем да я убием.
Вярно беше. Установих, че мисля за Регалия така, както мислех за Стоманеното сърце. Не беше правилно. Убийството на Стоманеното сърце беше свързано единствено с неговата слабост. „Слабостта“, която щеше да сложи край на силите на Регалия, далеч не беше толкова важна, колкото да открием къде крие физическото си тяло.
— Следователно — заключи Тиа и отпи от колата, — това ще бъде сърцевината на нашия план. Трябва да локализираме Регалия. Казах ви, че обхватът на силите ѝ е малко под шест километра. Трябва да се възползваме от това сведение, за да определим къде се крие.
Мизи прилежно написа: Стъпка първа: намираме Регалия, след това напълно я взривяваме. Много и много.
— Вече съм се чудила — рече Вал, гледайки Тиа, — от къде знаеш толкова много за нейните сили? От лористите?
— Да — отвърна Тиа без да трепне. Искри, добра лъжкиня беше.
— Сигурни ли сте — попитах аз, — че няма повече?
Проф ме изгледа, а аз отвърнах на погледа му. Нямаше да изтърся направо неща, които ми беше доверил, но от това укриване от отряда ми призляваше. Останалите трябваше да знаят поне, че Проф и Регалия имат някаква история.
— Добре — неохотно отговори Тиа. — Вероятно всички трябва да знаете, че двамата с Джон познавахме Регалия през годините, след като тя стана Епична. Това беше преди Възмездителите.
— Какво? — възкликна Вал и пристъпи напред. — И не сте ми казали?
— Не беше важно — рече Тиа.
— Не беше важно ли? — настоя Вал. — Сам е мъртъв, Тиа!
— Казахме ви неща, за които смятахме, че можете да ги използвате срещу нея.
— Но… — подзе Вал.
— Спокойно, Валънтайн — намеси се Проф. — Пазили сме тайна от вас. Ще продължим да го правим, ако преценим, че това е най-доброто.
Вал кипеше, но скръсти ръце. Вече стоеше до моя стол. Не каза нищо, а Мизи написа: Стъпка втора: Вал да мине на безкофеиново кафе. Не бях сигурен какво значи това.
Вал пое дълбоко дъх и най-сетне седна.
Мизи продължи да пише: Стъпка трета: Мизи получава бисквитка.
— Може ли и аз да получа бисквитка? — попита Ексел.
— Не — сопна се Проф. — Тази среща не ни води никъде. Мизи, запиши… — Той млъкна, виждайки нейния лист за пръв път от началото на срещата. Забеляза, че го е изпълнила докрай със своите коментари.
Мизи се изчерви.
— Защо не седнеш? — каза ѝ Проф. — И без друго това сигурно не ни трябва.
Мизи забърза да седне със сведена глава.
— Нашият план — продължи Проф — трябва да е за локализирането на оперативната база на Регалия. Следва проникването вътре и убийството ѝ, за предпочитане — докато спи, за да не може да отвърне.
Стомахът ми се обърна. Да застреляме някого в главата, докато спи? Не изглеждаше много героично. Но не казах нищо. Останалите — също. Дълбоко в същността си ние бяхме убийци и това е то. Наистина ли да убием някого в съня му се различаваше от това да го вкараме в клопка и да го убием там?
— Предложения? — попита Проф.
— Сигурен ли си, че намирането на базата ѝ ще свърши работа? — попитах аз. — Стоманеното сърце много се движеше, всяка нощ спеше на различно място. Познавам много Епични, които поддържат различни резиденции, тъкмо за да не ги сполети нещо подобно.
— Регалия не е Стоманеното сърце — каза Проф. — Тя далеч не е толкова параноична. И обича удобствата. Би трябвало да е избрала едно място и да се е окопала там. Съмнявам се, че излиза често.
— Тя остарява — вметна Тиа. — Навремето, когато я познавахме, тя можеше да седи в един стол с дни и да приема посетители. Съгласна съм с интерпретацията на Джон. Абигейл по-скоро разполага с една база, много добре защитена, а не с десетина по-малки скривалища. Определено има и втори вариант, но няма да го използва, освен ако не е сигурна, че основната ѝ база е компрометирана.
— И преди съм разсъждавал за това — умислено рече Ексел. — Обсег от около шест километра означава, че тя може да е навсякъде във Вавилар и пак да има влияние тук. Базата ѝ може да се намира дори в стария Ню Джърси отсреща.