— Да — съгласи се Тиа, — но с всяка своя поява тя стеснява търсенето ни. Понеже може да изобразява проекции само на шест километра от базата си, където и да е тя, всеки път, когато се появи, ние научаваме повече за възможното ѝ положение.
Бавно закимах.
— Като катапулт, който изстрелва огромни гроздови зърна.
Всички ме погледнаха.
— Не, слушайте. Ако имате гроздов катапулт и той изстрелва зърната добре, но понякога ги запраща на различно разстояние, трябва да го оставите да стреля дълго време. И може би да го сложите върху някакъв спинер. После, когато се върнете, дори и някой да ви е задигнал катапулта, ще можете да разберете къде е бил — по модела, по който е изстрелвал зърната. Тук е същото. Само дето проекциите на Регалия са зърната, а базата ѝ е катапултът!
— Това е… почти смислено — каза Ексел.
— Може ли аз да стрелям с катапулта? — попита Мизи. — Звучи забавно.
— Без да броим колоритното описание — отбеляза Тиа, — това ще свърши работа, ако можем да съберем достатъчно данни за точките на появяванията. И далеч няма да ни трябват толкова много от… ъх… гроздовите зърна, които Дейвид спомена. Ето какво ще направим. Подбираме определени места и разиграваме ситуации, за които сме сигурни, че ще предизвикат Регалия да се появи чрез една от своите проекции. Появи ли се на това място, получаваме точка. Ако не се появи, може би мястото е вън от обхвата ѝ. Щом го направим достатъчно пъти, сигурна съм, че ще мога да определя мястото ѝ.
Кимнах с разбиране.
— Трябва да вдигнем малко шум в града и да видим дали ще успеем да накараме Регалия да излезе и да се свърже с нас.
— Именно — отвърна Тиа.
— А обхватът на другите ѝ сили? — попитах аз. — Щом е вдигнала нивото на водата около града, не можем ли да използваме предела на тези ѝ сили, за да я заковем?
Тиа погледна Проф.
— Способностите ѝ за манипулиране на водите са два вида — обясни той. — Малките пипала, които видя, и мощното „мятане“ на огромни водни маси. Пипалата стигат само докъдето тя вижда. Следователно, да, ако я забележим да ги ползва, ще ни свърши работа за плана. По-мащабните ѝ сили не ни казват много. Те приличат по-скоро на движението на прилива. Може да вдигне водата в огромен район и с голяма маса. Тази способност изисква по-малка точност и тя може да го прави от много по-голямо разстояние. Затова от очертанията на водите във Вавилар не можем да определим къде точно се крие.
— Като стана дума за това — намеси се Тиа, — ние сме съвсем сигурни, че Абигейл не знае, че сме установили предела на по-ограничените ѝ сили. Значи имаме предимство. Можем да ги използваме и да я намерим. Тънкостта ще бъде да открием начини да привлечем вниманието ѝ — толкова примамливи събития, че тя или ще дойде да се изправи срещу нас, или отсъствието ѝ ще ни даде основания да приемем, че не може.
— Безотказни начини за привличане на вниманието? — уточних аз.
— Да — отговори Тиа. — За предпочитане такива, че да не е очевидно какво правим.
— Е, лесна работа — заявих аз. — Удряме Епичните.
Останалите ме изгледаха.
— Вижте сега, и без друго ще се наложи да убием Разрушение — казах аз. — Регалия го използва като един вид насочен в главите ни пистолет, заплаха за целия град. Премахнем ли го, лишаваме я от основен инструмент — и затова един удар срещу него наистина може да я измъкне навън, за да опита да ни спре. Ако успеем, значи сме попречили на Регалия, прекратили сме убийствата и сме се сдобили с точка, която можем да ползваме, за да установим къде е базата ѝ. Плюс това, няма да изглеждаме подозрително, понеже правим каквото Възмездителите винаги правят.
— Той има право, Джон — отбеляза Тиа.
— Може би — отговори Проф. — Но не знаем къде ще удари Разрушение. Ще се наложи да реагираме и така ще ни е трудно да му заложим капан. Освен това ще ни е по-трудно да намерим място, което да ни даде информация за Регалия, ако тя се появи.
— Бихме могли да опитаме с Нютън тогава — предложи Ексел. — Тя и подчинените ѝ имат навика да патрулират из града, а патрулите им са предвидими. Нютън се превърна в един вид дясна ръка на Регалия. Ако тя е в опасност, Регалия със сигурност ще се появи.
— Само че — намеси се Вал — напоследък Нютън не е истинска заплаха. Бандите ѝ са овладени: може и да тормозят по малко, но не убиват хора. Съгласна съм с Убиеца на Стоманеното сърце. Разрушение е сериозен проблем. Не искам да виждам как Вавилар върви по пътя на Хюстън.