Слънцето потъна като грамадна златиста буца масло, топяща се върху царевицата Ню Джърси. Или… чакайте малко. Онзи изоставен град приличаше повече на спанак, отколкото на царевица. Значи, слънцето потъна в спанака Ню Джърси.
И Вавилар оживя.
Графитите светнаха в живи, електрикови цветове. Една мозайка, останала незабелязана на слънчевата светлина, избухна право в краката ми: изображение на луната, подписано от някого с големи дебели бели букви в дъното. Трябваше да призная, че в мозайката имаше нещо изначално великолепно. В Нюкаго нямаше графити — там те бяха белег за бунт, а бунтът се наказваше със смърт. Разбира се, в Нюкаго и човъркането в носа можеше да се изкара признак за метеж.
Забързах след Мизи и Ексел. Чувствах се гол без пушката — нищо че носех пистолета на Меган и притежавах Възмездителския щит, ще рече, че Проф ми беше дарил малко от своето силово поле. Не бях сигурен защо Ексел и Мизи поискаха да изляза с тях на тази разузнавателна мисия. Не възразявах — приемах всичко, което можеше да ме изведе на въздух — но не беше ли Вал по-подходяща за срещи с информатори и тълкуване на техните сведения?
Повървяхме малко, преминавахме мостове и срещахме хора, които носеха кошници светещи плодове. Те ни кимаха свойски, което беше зловещо. Не се ли предполагаше хората да вървят със сведени очи и да се тревожат, че всеки срещнат може да е Епичен?
Знаех, че в тези мисли в главата ми има нещо дълбоко погрешно. След падането на Стоманеното сърце в Нюкаго прекарах месеци в опити да помогна за издигането на град, където хората няма да се боят през цялото време. А сега се притеснявах, че тук се държат открито и приятелски? Не можех обаче да променя чувствата си, а и инстинктите ми подсказваха, че с тукашните хора нещо не е наред. Прекосихме един нисък покрив и минахме край вавиларци, които си почиваха с крака във водата. Други мързелуваха, лежаха на гръб и похапваха от светещите плодове, все едно си нямаха никаква грижа на тоя свят. Нима не бяха чували какво е направил Разрушение в другия край на града едва онзи ден?
Докато минавахме по друг въжен мост, погледнах надолу и се изнервих, понеже група младежи плуваха под нас и се смееха. Не беше нужно хората тук да се държат смазано, както беше обичайно за Нюкаго, но една здравословна доза параноя не би навредила никому. Нали така?
Мизи видя как гледам плискащите се плувци.
— Какво? — попита тя.
— Изглеждат толкова…
— Безгрижни?
— Идиотски.
Мизи се ухили.
— Вавилар наистина вдъхновява едно отпуснато държание.
— От начина на живот е — съгласи се Ексел, който вървеше току пред нас и ни водеше при информаторите. — По-точно, от религията, ако искате да я наречете така, на Зората.
— Зората — повторих аз. — Това е Епичен, нали?
— Може би — вдигна рамене Ексел. — Всички приписват храната и светлината на „Зората“. Има голямо разминаване по въпроса кой или какво е Зората.
— Очевидно е Епичен — отвърнах аз и хвърлих поглед на съседната сграда, осветена иззад счупените прозорци от сияещите плодове. Но в моите записки нямаше нищо за такъв Епичен. Беше смущаващо да знам, че някак съм пропуснал толкова могъщ Епичен.
— Е, както и да е — продължи Ексел, — много хора тук са се научили просто да си живеят живота. Каква полза през цялото време да са в стрес заради Епичните? Нищо не може да се направи срещу тях. Много хора преценяват, че просто е по-добре да се наслаждават на живота и да приемат, че Епичните могат да ги убият утре.
— Това е глупаво — възразих аз.
Ексел се обърна да ме погледне и вдигна вежди.
— Ако приемеш Епичните — обясних аз, — значи те са победили. Ето това се обърка; ето затова никой не отвръща на ударите им.
— Сигурно е така. Предполагам. Но не е зле човек да се поотпусне, нали?
— Всякак е зле. Отпуснатите хора не вършат никаква работа.
Ексел сви рамене. Искри! Той говореше почти все едно вярва в тези глупости. Оставих разговорът да замре, макар безпокойството ми да не намаля. Не просто заради дружелюбно усмихнатите хора, с които се разминавахме. А заради това, че бях толкова уязвим, така открит. С всичките тези покриви и счупени прозорци един снайперист би ме улучил лесно. Щях да се радвам да се доберем до информаторите. Тези типове предпочитаха затворените врати и тайните стаи.