— И така — заговорих на Мизи, когато минахме по поредния покрив и стъпихме на поредния мост. От едната му страна седяха дечурлига, ритаха в унисон и се кикотеха, понеже караха моста бавно да се люлее. — Онзи ден на срещата Вал спомена нещо. Онзи… спирил?
— Беше на Сам — тихо отговори Мизи. — Специално оборудване, което купихме от Фабриката.
— Значи е оръжие?
— Един вид оръжие. Разработката е извлечена от Епични, така че да имитира техните сили. Спирилът манипулира вода; Сам го изстрелваше под себе си, то го издигаше във въздуха и му позволяваше лесно да се придвижва из града.
— Джет с водна струя…?
— Аха, нещо такова.
— Воден джет. И сега никой не го ползва? — Изумен бях. — Ами… нали разбираш… аз бих могъл…
— Повреден е — каза Мизи още преди да довърша. — Когато прибрахме Сам… — Наложи се да замълчи за малко. — Както и да е, когато върнахме Сам, спирилът беше останал без мотиватор.
— Което е?
Тя ме погледна както си вървяхме по моста; явно беше останала без думи.
— Мотиваторът? Знаеш ли, това кара технологията, основана на силите на Епичните, да работи.
Свих рамене. Тази технология беше нова за мен, откакто се присъединих към Възмездителите. Наред с неща като моя щит и изцелителя — които бяха фалшиви — ние разполагахме с технология, която не произлизаше от силите на Проф. Предполагаше се, че първоначално е разработена на основата на генетичен материал от труповете на Епични. Когато ги убивахме, ние често събирахме клетки и ги ползвахме като ценна валута при сделките си с търговците на оръжие.
— Ами закачете му ново мотиваторче, а.
— Не става така — разсмя се Мизи. — Наистина ли нищо не знаеш за това?
— Мизи — обади се Ексел отпред. — Дейвид е примамка. Времето му минава в стрелба по Епични, а не в майсторене на неща в работилницата. За целта имаме хора като теб.
— Доообре — отвърна Мизи и извъртя очи. — Благодаря ти. Страхотна лекция. Поздравления. Дейвид, мотиваторите са резултат от проучване на Епични и всеки мотиватор е свързан с код към отделно устройство. — Звучеше развълнувано: очевидно беше чела много за тези неща. — Помолихме Фабриката за заместител, но това може да отнеме доста време.
— Добре. Когато поправим това нещо, аз пръв ще го изпробвам.
Ексел се разсмя.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш, Дейвид? Използването на спирила включва и много плуване.
— Мога да плувам.
Ексел се обърна да ме погледне и вдигна вежди.
— Нещо против да обсъдим как гледаше водата на път към града? Изглеждаше, все едно смяташ, че ще те ухапе.
— Струва ми се, че и пистолетите са опасни — отвърнах аз, — но и сега нося пистолет.
— Щом казваш — рече той, обърна се и ни поведе напред.
Следвах го посърнал. Как беше разбрал за мен и водата? Толкова очевидно ли беше за всички? Дори аз не знаех, докато не се озовах в този наводнен град.
Припомних си усещането, че потъвам… как водата се затваря около мен… тъмнината и откровената паника при нахлуването на водата в носа и устата ми. И…
Потреперих. Освен това, не обитаваха ли акулите тези води? Защо плувците не се бояха? Те са смахнати, казах си. Те не се боят и от Епичните. Е, нямах намерение да бъда изяден от акула, обаче наистина трябваше да се науча да плувам. Трябваше да направя нещо по въпроса с акулите. Шипове на стъпалата?
Най-сетне спряхме в долния край на мост, който се издигаше високо в небето към един сияещ покрив.
— Пристигнахме — обяви Ексел и започна стръмното изкачване. Последвах го с любопитство. Навярно щяхме да намерим информаторите, скрити в джунглите в тази сграда. Докато вървяхме нагоре, дочух особен шум. Музика ли беше?
Наистина. Обгърна ме, щом се приближих — звукът на барабаните и струнните. Насам-нататък се движеха неонови форми в напръскани със спрей дрехи, а под музиката се носеха разговори.
Спрях на моста и накарах Мизи да спре точно пред мен.
— Какво е това? — попитах аз.
— Парти.
— И вашите информатори са тук?
— Информатори ли? Какви ги говориш?
— Хората, с които Ексел идва да се срещне. За да купи информация.
— Да купи… Дейвид — Ексел, ти и аз ще се смесим с народа на това парти и ще си поприказваме. Ще видим какво можем да разберем.