— Лоша работа — отбеляза Марко.
Другите кимнаха.
— Е — рече Калака. — Тогава май е добре да вдигнем чаши за стария Стив. Колкото и да беше мазен, ако Епичните са го пипнали, заслужава си подходящо сбогуване.
Марко посегна да си върне напитката, обаче Мизи се извърна настрани, чукна чашата в тази на Калака и отпи. Инфинити и Лулу също вдигнаха чаши. Сведоха глави, а Марко грабна малко светещо грозде от една чиния на масата и се върна. Аз също наведох глава. Не познавах тоя Стив, но той беше убит от Епичен. Това донякъде го правеше мой човек. Марко почна да мята зърната по останалите от групата. Хванах едно. Гроздето, от несветещия вид, беше голяма рядкост в Нюкаго. Във Фабриката не гладувахме, но повечето от храната беше такава, каквато трае дълго. Плодовете бяха за богаташите.
Метнах зърното в устата си. Вкусът му беше фантастичен.
— Тази вечер музиката си я бива — прецени Марко.
— Едсо задобрява — каза Инфинити и се ухили. — Според мен освиркванията свършиха работа.
— Чакайте — прекъснах ги аз. — Не се ли тревожите за Разрушение? След онова, което причини на приятеля ви? Просто ще пийнете и ще продължите напред?
— Че какво трябва да направим? — попита Марко. — Трябва да продължим да живеем.
— Епичните може да дойдат — съгласи се Калака. — Могат да те отнесат днес, могат да те отнесат утре. Но това важи и за сърдечния удар. Няма смисъл да не се веселим днес, докато можем.
— Снощи някой стреля по онзи — предпазливо подзе Мизи. — Някои хора отвърнаха.
— Идиоти — отсече Калака. — Само влошават нещата.
— Аха — съгласи се Инфинити. — Половината мъртви можеха още да са живи, ако оставяхме Епичните да правят каквото искат. Накрая винаги се отегчават и се махат.
Останалите закимаха, а Марко изруга под нос „проклетите Възмездители“.
Примигнах. Това някаква тъпа шега ли беше? Не, нямаше смях. Забелязах обаче, че Мизи видимо се отпусна. Явно макар и да бяхме отвърнали на удара, никой не я беше разпознал. Не се изненадах: в хаоса, причинен от Разрушение, новините какво точно се е случило и кой е бил замесен, надали щяха да са достоверни.
Групата продължи да обсъжда музиката, а аз просто си стоях и се чувствах неловко и потиснато. При подобно отношение не беше чудно, че Епичните побеждават. Поне им е приятно, отбеляза част от ума ми. Може би няма какво да направят. Защо ги съдиш толкова строго?
Просто смятах, че щом някои се стараем толкова много, всички би трябвало поне да признават работата ни. Ние се борехме за свободата на хора като тези тук. Ние бяхме техните герои. Нали?
В хода на разговора, Лулу се присламчи към мен с чаша светещ син сок в ръка.
— Скучно е — каза тя, като се надигна и се приведе близо до мен, за да говори в ухото ми. — Да потанцуваме, хубавецо.
Хубавец?
Дори не смогнах да отговоря, а Лулу вече подаваше чашата си на Марко и ме влачеше. Мизи леко ми помаха, но иначе ме изостави напълно, докато Лулу ме мъкнеше през тълпата. Към дансинга.
Предполагам, че така бихте го нарекли. Като че ли всички имаха буболечки под дрехите си и наистина много се стараеха да се отърват от тях. По филмите бях виждал танци и те ми се струваха много по-… координирани от това.
Лулу ме замъкна в центъра и аз не смятах да призная, че никога преди не бях танцувал. Затова се размърдах и направих всичко по силите си да се слея с останалите като подражавах на движенията им. Макар да се чувствах като кексче в чиния за пържоли, останалите танцьори бяха толкова погълнати от заниманието си, че може би нямаше да ме забележат.
— Ей! — провикна се Лулу. — Добър си!
Така ли?
Тя беше по-добра, все се движеше, явно предусещаше музиката и се носеше с нея. По средата на едно движение тя се хвърли към мен, обгърна ме с ръце и се придърпа близо. Беше неочаквано, но не и неприятно. Очакваше ли се от мен някак да се движа заедно с нея? Доста разсейващо беше да е така близо до мен. Тя едва ме познаваше. Възможно ли е тя да е убиец?, чудеше се част от мен.
Не. Тя беше просто обикновено момиче. И явно ме харесваше, което беше удивително. Единственият ми истински опит с момичета беше с Меган. Как се очакваше да реагирам на момиче, което не изглеждаше като че иска да ме застреля?
Малка част от мен преценяваше, че би трябвало да я питам за Зората и Регалия, но щеше да стане прекалено очевидно, нали? Реших, че засега ще е най-добре да се държа естествено, а по-късно да се помъча да я накарам да се разкрие пред мен.