— Приличаше на морска свиня.
— На удивителна морска свиня?
— Разбира се — отвърна тя през смях.
Ексел също се усмихваше до нея. Приклекна и се пресегна да ми помогне да изляза от водата, обаче аз задействах струите и се изстрелях под ъгъл. Успях да се приземя на покрива до тях, без да падна по лице, нищо че за целта ми трябваше много ръкомахане. Мизи пак се разсмя и ми метна хавлия. Настаних се на един от столовете. Треперех. Може и да беше пролет, но въздухът още беше хладен. Приех чаша горещ чай от Ексел, който се настани до мен и си сложи слушалката. Аз го последвах.
— Тази вода — заговорих тихо, по маниера на вавиларските Възмездители — не ми се струва толкова студена, колкото би трябвало да бъде. — Треперейки на открито, осъзнах, че във водата ми беше по-топло.
— Наистина — отговори Ексел. — А в южните части на Вавилар е още по-студена. Има течения, които се движат по улиците и носят тропическа топлина през цялата година, дори посред зима.
— Това звучи… — подхванах аз и млъкнах.
— Невъзможно? — предложи Ексел.
— Аха. Обаче си давам сметка колко глупаво звучи при всичко останало, което се случва в този град.
Ексел кимна. Поседяхме така. Аз дъвчех сандвича, който бях изровил от раницата си.
— Е, свършихме ли за днес? — попита Ексел.
— Не — отвърнах аз и се натъпках с последната хапка от сандвича. — Тук сме само от час или два. Искам да овладея това нещо. Само ми дайте да си почина минутка и пак се заемам.
Мизи седна и провери мобилния си.
— Вал казва, че точно сега Нютън е в Ийстбъро. Никакво движение насам. Не личи да са ни забелязали.
Кимнах и отпих от чая, докато обмислях. Чаят беше по-сладък, отколкото бях свикнал.
— Ще трябва да разберем каква е слабостта ѝ, стига да можем.
— Предпочитам да разберем слабостта на Разрушение — вметна Ексел. — Той ме плаши.
— Така и трябва.
Цялата ми седмица мина в мисли за Меган, ала навярно трябваше през повечето време да оставя Разрушение да занимава ума ми. Защо внезапно беше решил да изпари Хюстън? И много скоро след това още два града? Какво се беше променило и защо бях сбъркал за периода на телепортиранията му?
Измъкнах новия мобилен и потърсих в дигитализираната версия на моите бележки. Не се различаваше много от стария, но някои от подобренията на Мизи — например бавно зареждащият слънчев панел на гърба — изглеждаха полезни.
Спрях се на снимка на Разрушение, направена в Хюстън само няколко дни преди той да го унищожи. Бях изтъргувал половината от купоните си за две седмици, за да купя от едно момче във Фабриката тази снимка. То я беше получило от приятел. На снимката Разрушение седеше насред някакъв градски площад със скръстени крака и се обливаше в слънчева светлина със затворени очи и вдигнато към небето лице. Няколко дни по-късно Хюстън изчезна. Това ме шокира, понеже очаквах Разрушение да остане император на града с години, като Стоманеното сърце в Чикаго. Нищо от прочетеното за него не ме бе подготвило за това събитие.
Бележките ми за него се бяха оказали погрешни. Дълбоко погрешни, не само за силите му, но и за мотивите и намеренията му. Помислих малко, после намерих номера на Вал и натиснах бутона за повикване.
— Да — отговори тя тихо.
— Мизи казва, че още си на разузнаване.
— Аха. Какво ти трябва?
— Някой виждал ли е Разрушение да седи навън, на слънце? Искам да кажа, тук, в града?
— Не знам — отговори Вал. — За него се носят много слухове, но няма конкретна информация.
Погледнах Ексел, който седеше до мен. Той сви рамене и предложи:
— Мога да пробвам да науча още, ако искаш.
— Благодаря. Вал, просто си дръж очите отворени, става ли? Струва ми се, че Разрушение има нужда да се зарежда така. Поне го правеше в другите градове, преди да ги унищожи. Ще трябва да знаем, ако започне да прави така и тук.
— Разбрано — отговори Вал и прекъсна.
— Прекалено много се тревожим за него — каза Мизи. Тя седеше на ръба на покрива и лениво мяташе парченца тухла във водата.
Ексел тихичко се засмя и каза по линията.
— Е, той е онзи, който вероятно ще опита да стопи града, Мисури.
— Сигурно. Ами Зарево? — Мизи беше отправила поглед над водите, а челото ѝ беше нетипично навъсено. Ядосано. — Тя уби Сам. Тя се внедри сред Възмездителите и ни предаде. Тя също е огнен Епичен, като Разрушение. Защо не обсъждаме как да убием нея?
Огнен Епичен. Съвсем сигурен бях, че тя всъщност не е такава. Беше някакъв вид илюзионист. Честно казано обаче, не знаех мащабите на нещата, които можеше да прави. В образите, които създаваше, имаше нещо особено, ала не можех да го напипам.