Електричната се завъртя към мен. Искри! Висша Епична в пълната ѝ сила, с проблясваща енергия… Чудно ли беше, че тези създания се смятаха предопределени да властват?
Плюх в краката ѝ, сетне се обърнах и хукнах през задната врата.
Тя викна подире ми и ме последва.
— Надземните отряди на улица Хейвън — рече Тиа в ухото ми, — готови за хвърляне.
На покрива на сградата, от която току-що бях излязъл, се появиха хора и щом Електричната излетя след мен, те хвърлиха долу балони с вода. Електричната ме последва, без да им обръща внимание. Ако не друго, падащите балони просто я вбесиха още повече.
Когато плиснаха до нея обаче, Електричната престана да вика. Добре, рекох си и нахълтах в сградата отсреща. Беше малък комплекс апартаменти. Претичах през входа и влязох в първия. Електричната ме последва сред буря от енергия и гняв. Стените не я спираха; тя минаваше през тях сред проблясъци от светлина.
Само още малко!, подканих я мълчаливо и затворих една врата.
Сградата беше обитаема и ние бяхме заменили много от неподвижните стоманени врати с дървени, които функционираха.
Електричната мина през стената, когато прескочих някаква стоманена кушетка и влязох в следващата стая — вътре беше непрогледен мрак. Затръшнах вратата.
Когато Електричната влезе, светлината ѝ ме заслепи. Аурата ѝ ме блъсна и изведнъж лекият удар, който понесох по-рано, ми се стори незначителен. Електричеството се стрелна през мен и накара мускулите ми да отслабнат и да се сгърчат. Пресегнах се да натисна големия бутон на стената, ала ръцете ми не работеха както трябва.
Затова го ударих с лице.
Поддадох се на удара от нейната енергия и рухнах. Отгоре таванът на малката тъмна стая — някогашна баня — се отвори и върху нас се изсипаха няколкостотин литра Куул-ейд. Освен това душовете се отвориха и пръснаха червена течност.
Енергията на Електричната драматично отслабна. Електричеството пробягваше нагоре по ръцете ѝ в тънки ленти, ала непрестанно намаляваше. Електричната се пресегна към вратата, но тя се беше заключила след мен. Електричната изруга и стисна юмрук в опит да призове енергия и да се телепортира, обаче несекващият дъжд разруши силите ѝ.
С мъка се надигнах на колене.
Електричната се обърна към мен и изръмжа, после ме улови за раменете.
Протегнах се, улових предната част на маската ѝ и я смъкнах като скиорска маска. Отпред имаше пластмасова част, която явно покриваше носа и устата. Някакъв филтър? Под маската Електричната се оказа жена на средна възраст с къдрави кестеняви коси. Течността продължаваше да се сипе и да се стича на потоци по страните ѝ и през устните ѝ. Да влиза в устата ѝ.
Светлината ѝ съвсем угасна.
Със стенание се изправих на крака, а Електричната закрещя панически и почна да блъска по вратата и да я тресе в опит да я отвори. Почуках по мобилния си и облях помещението в мека бяла светлина.
— Съжалявам — продумах аз и вдигнах пистолета на Меган към главата на Електричната. Тя ме погледна и очите ѝ се отвориха широко.
Натиснах спусъка. Този път куршумът не отскочи. Тя падна на земята и около нея почна да се образува локва от по-тъмно червена течност, смесваща се с онази, която валеше отгоре. Свалих оръжието.
Името ми е Дейвид Чарлстън.
Аз убивам хора със свръхсили.
4.
Отключих вратата и се измъкнах от банята. От мен капеше фалшив плодов сок. В стаята стояха група войници с извадени оръжия. Свалиха ги, щом ме видяха. Посочих през рамо и Рой — капитан на отряда от Правоприлагането — прати двама офицери да проверят трупа.
Бях изцеден и разтреперан, та ми трябваха два опита, за да прибера пистолета на Меган в кобура. Когато на излизане няколко войници ми отдадоха чест, не казах нищо. Отнасяха се към мен със смесица от страхопочитание и уважение, а един прошепна „Убиецът на Стоманеното сърце“. За по-малко от година при Възмездителите бях убил почти дузина Епични.
Какво ли щяха да кажат тези хора, ако знаеха, че дължа репутацията си главно на силите на друг Епичен? Силовото поле, което ме пазеше от нараняване, и изцелението, което почти ме върна от мъртвите… и двете бяха част от набора сили на Проф, неща, които той маскираше като технология. Той беше от онези Епични, които наричахме даряващи, способен бе да дава изключителните си таланти на други. По някаква причина така оставаше неразвален от тях — други можеха да използват силите му вместо него, ала ако ги ползваше сам, имаше опасност да се съсипе.