— Какво ви каза Проф за Зарево? — полюбопитствах аз.
Мизи сви рамене.
— Имам досието ѝ от Възмездителите. Те обаче са мислели, че „тя“ е „той“. Огнена Епична; около нея има аура от пламък, която топи куршумите. Може да лети и да изстрелва огън.
Всъщност нищо от това не беше истина и Проф знаеше. Защо не беше казал на отряда, че Меган всъщност е илюзионист и няма способности за манипулиране на огъня? Със сигурност нямаше да го обясня. Не и когато не знаех защо Проф мълчи. Пък и щом Мизи се беше захванала с Меган, по-безопасно беше този отряд да не знае истинската ѝ същност.
— В досието обаче не се казва нищо за слабостта ѝ — продължи Мизи и ме погледна с надежда.
— Нямам представа каква е — казах аз. — Когато беше с нас, не изглеждаше лоша…
— Хубавичко ви е преметнала — съчувствено отговори Мизи. — Да, предполагам, че трябва да сме извадили късмет, задето не е опитала това с нас. Щеше да е още по-трудно, ако първо беше станала наша приятелка, а после да започне да ни избива. — Все още изглеждаше гневна, когато си донесе чаша чай.
Станах и оставих кърпата. Спирилът все още беше закачен за мен, джетовете бяха отзад на прасците ми, а ръкавиците — на ръцете ми.
— Ще поупражня още малко тази работа с плуването — казах аз.
— Само внимавай за хора — отвърна Ексел. — Не бива да те виждат. Не бихме искали да развалим репутацията на Възмездителите с такова глупашко държание.
— Иии, иии — пропя Мизи като делфин.
— Страхотно — рекох и се постарах да не се изчервя. — Благодаря ви. Много ме окуражихте. — Свалих слушалката и я пъхнах в непромокаемия джоб на водолазния костюм, после си сложих очилата и тапите за нос.
Скочих обратно във водата и обиколих покрива няколко пъти. Забавно беше, нищо че беше във вода. Пък и предполагах, че се движа достатъчно бързо, та акулите да не ме пипнат. Накрая прецених, че съм му хванал цаката, извърнах се от покрива и се отправих в откритите води на някогашния Сентръл парк. Сега представляваше обширно пространство, където нищо не нарушаваше повърхността — което беше отлично за мен, понеже означаваше, че не рискувам да се стрелна във водата и да се ударя в някой едва потопен покрив или стълб.
Почти свих дясната си ръка в юмрук и набрах скорост, после взех да плискам във водата — изскачах и се потапях отново и отново. В началото беше вълнуващо, после стана еднообразно. Насилих се да продължа напред. Трябваше да се усъвършенствам с този уред — предимството щеше да ни бъде нужно.
Явно силовото поле на Проф ме пазеше. Предполагах, че без неговата помощ главата и лицето ми щяха да получат повече удари. А така едва ги усещах. След като прекосих целия парк за минути, изскочих от повърхността, изстрелях се право нагоре, после успях да балансирам върху струите и да остана на място на двадесетина стъпки над океана. Като почнах да се накланям, вдигнах ръка и използвах по-малката струя на гърба на дясната ръкавица — онази, която се контролираше с палеца — за да се върна на място.
Развълнуван от това, че успях да запазя равновесие, аз се усмихнах и по случайност прекалих с корекцията с ръчния двигател. Стоварих се обратно в океана, но вече свиквах с това. Знаех как да отпусна мощността и постепенно да се насоча нагоре под ъгъл. Излязох от водата и за миг се оставих да се нося, доволен от напредъка.
После си спомних къде се намирам. Тъпата вода ми разваляше удоволствието от плуването. Изстрелях се настрани, където на повърхността се подаваше един малък покрив, и се покатерих върху него. Седнах и спуснах крака — почти не ме беше грижа, че са във водата — за да си почина.
След миг Регалия се появи пред мен.
25.
Скочих на крака, когато образът ѝ се избистри от една издигнала се фигура от вода. Веднага посегнах за пистолета си. Разбира се, не го носех. Не че щеше да има полза от него.
Знаехме, че тя може би наблюдава — във Вавилар човек винаги трябваше да предполага това. Можехме да излезем извън обсега ѝ, за да се упражнявам, но какъв щеше да е смисълът? Тя вече знаеше за спирила, пък и бяхме уверени, че не иска да ни убие. Поне не веднага.
Регалия стъпи на покрива, все още свързана с морето с едно водно пипало. Държеше изящна чаена чаша и когато приседна, зад нея се оформи стол от вода. Както и преди, беше в делови костюм и блуза. Белите ѝ коси бяха прибрани на кок. Тъмната ѝ афроамериканска кожа беше съсухрена и набраздена от бръчки.