— О, стой спокойно — каза ми тя над чашата чай. — Няма да те нараня. Само искам хубаво да те огледам.
Поколебах се. Можех да си представя тази жена като съдийка по телевизията — достолепна, но строга. В гласа ѝ звучеше тона на мъдра майка, която е принудена да се намеси в дребните разпри на незрелите си деца.
Била е и проповедник, припомних си аз от моите записки. Не ми ли цитираше Разрушение от писанието? Каква беше връзката тук?
Възмездителят в мен искаше да скочи във водата и да се махне с най-голяма бързина. Това беше една много опасна Епична. Никога не бях общувал така със Стоманеното сърце; държахме се много далеч от него до момента, когато капанът ни щракна.
Ала Регалия владееше водите. Скочех ли, щях да съм още повече в нейната власт.
Тя не иска да те убие, повторих си аз. Виж какво можеш да научиш. Действах противно на инстинктите си, но това ми се стори най-доброто.
— Как Джонатан е убил Епичния, който е притежавал тези сили? — попита Регалия и кимна към краката ми. — Знаеш, че за създаването на такива уреди обикновено е нужно да бъде убит някой Епичен. Във връзка с тези струи, винаги съм се питала как са успели Епичните да го направят.
Запазих мълчание.
— Борите се с нас — продължи Регалия. — Твърдите, че ни мразите. И въпреки това носите нашите кожи на гърбовете си. Онова, което наистина ненавиждате, е, че не можете да ни опитомите, както човек е опитомил зверовете. И затова ни убивате.
— Смееш да ми говориш за убийство? — попитах аз. — След онова, което направи, канейки Разрушение в този град?
Регалия ме изучаваше с безизразно лице. Остави чашата си настрани и тя се стопи, понеже вече не беше част от проекцията. Където и да се намираше в действителност, Регалия седеше на този стол, затова се постарах да запомня как изглежда. Беше просто дървен стол, без украси отстрани или на гърба, но може би щеше да ни подскаже къде е базата ѝ.
— Казвал ли ти е Джонатан какъв е? — попита Регалия.
— Твой приятел — отвърнах мъгляво. — Отпреди много години.
— Да — усмихна се тя. — И двамата бяхме направени Епични приблизително по едно и също време. — Наблюдаваше ме. — Не си изненадан да го чуеш? Значи знаеш. Предполагах, че той още поддържа преструвката.
— Знаеш ли — изстрелях в отговор, — че ако един Епичен не използва силите си, се връща към старата си същност? Ти нямаш нужда да те убием, Регалия. Просто спри да използваш силите си.
— Ах, само да беше толкова просто… — Тя поклати глава, като че наивността ми я забавляваше, после кимна по посока на водите в Залива Сентръл парк. Те се нагънаха и зашаваха. На повърхността се образуваха вълнички, които се меняха бързо като изражението на дете, заловено в плаващи пясъци от бонбони.
— Добре се учиш с този уред — продължи Регалия. — Наблюдавах упражненията на другия човек и на него му трябваше много повече време, за да привикне с тази сила. Твоите способности явно са вродени.
— Регалия — подхванах аз и пристъпих напред. — Абигейл. Не е нужно да бъдеш такава.
Ти…
— Не се дръж, все едно ме познаваш, млади човече — прекъсна ме Регалия тихо, но твърдо.
Заковах се на място.
— Ти си убил Стоманеното сърце — продължи тя. — Само заради това би трябвало да те унищожа. Останали са ни толкова малко цивилизовани места, а ти събори онзи, който не само притежаваше власт, но и развиваше здравеопазването? Дързост пред боговете, дете. Ако се намираше в моя съд, щях да се постарая да се озовеш в затвора до живот. Ако беше сред моето паство, щях да направя нещо още по-тежко.
— В случай, че не си забелязала — отвърнах аз, — Нюкаго върви отлично и без Стоманеното сърце. Точно както Вавилар би вървял отлично без теб. Нима не затова повика Проф тук? Защото искаш той да те убие?
Тя помълча и аз осъзнах, че може би съм казал твърде много. Дали не бях издал, че Проф е наясно с плана ѝ? Ала ако тя наистина искаше Проф да я спре, щеше да очаква той да е разбрал, нали? Наистина трябваше да внимавам повече. Регалия беше не само Епична; тя беше и юрист. Това беше като да сипваш къри на прах в лютив сос. Можеше да ме омотае с приказки. Но как можех да измъкна информация от нея, без да кажа нищо? Взех мигновено решение и скочих от покрива. Задействах спирила и полетях през водите на Залива Сентръл парк. Изскочих от водата след няколко минути и се приземих на един покрив далече на север от предишния.
— Съзнаваш колко нелепо изглеждаш, докато правиш това — каза Регалия и се издигна от водата, още преди новата ѝ форма да се е очертала напълно.