— Ти? Средностатистически?
— В разумните граници на вероятното — рече Ексел.
Открих, че се усмихвам.
— Не те разбирам, Ексел — казах и взех друг лист от купчината. — Онзи ден почти ми се стори, че симпатизираш на безделниците, които се тълпят в този град.
— Наистина им симпатизирам. Би ми харесвало да не правя нищо. Хората никога не отиват на война заради „безделниците“.
— Казва бившият шпионин.
— Бивш? — отвърна Ексел и размаха молив към мен.
— Ексел, ако никой не променя света, ако никой не работи да го направи по-добър, ние ще изпаднем в застой.
— Мога да преживея застоя, ако означава да няма война. Да няма убийства.
Не бях сигурен, че съм съгласен. Може и да бях наивен, понеже не бях преживял нито една война между хора. Животът ми мина под знака на конфликта с Епичните. Обаче предполагах, че светът щеше да е доста скучен, ако всичко, което хората правеха, беше да си стоят същите.
— Добре де, няма значение — продължи Ексел. — Това не може да стане. Сега работата ми е да направя всичко по силите си, та хората да могат да живеят както намерят за добре. Ако това означава да се пекат на слънце и да не се тревожат, добре за тях. Поне някой в тоя окаян свят се радва на живота.
Продължи да пише. Можех да поспоря още, но открих, че няма да е от сърце. Ако това го мотивираше да се бори с Епичните, така да е. Всеки от нас си имаше свои причини.
Оставих вниманието ми да се привлече към страница с бележки по една специфична тема: Зората, митичният Епичен, който уж накарал растенията да растат и боята да свети. Страницата на Ексел беше пълна с бележки за хора, които обсъждат Зората, молят му се или ругаят с неговото име.
Разбирах защо хората толкова се интересуват от Зората. Вавилар не можеше да съществува без него, който и да беше той. Но, според докладите, той беше в този град дълго преди идването на Регалия. Смеех ли да се надявам да е истина съществуването на така добронамерен Епичен? Епичен, който не убиваше, който дори не властваше, а караше храната да расте и светлината да свети? Кой създаваше този рай в сградите в стария Манхатън?
— Ексел — казах аз и вдигнах поглед от листа. — Ти живееш тук от известно време.
— Откак Проф ни нареди да се внедрим — отвърна грамадният мъж.
— Мислиш ли, че Зората е истинска личност?
Той потропа за малко с молива върху бележника, после го остави и се пресегна да вземе изпод стола опаковка портокалова напитка. С връзки човек можеше да си я достави от Шарлът, също като колата. Там имаше един Епичен, който много обичаше газираните напитки и плащаше за поддръжката на машините.
— Видял си бележките ми — отговори Ексел и кимна към листа, който гледах. — Тази страница е само една от многото. Отварям си ушите за споменавания на Зората още от самото си идване тук. Той е истински. Твърде много хора говорят за него, та да не е.
— Много хора говорят за Бог — отвърнах аз. — Или поне говореха.
— Защото и той е истински. Предполагам, че не си вярващ.
Не бях сигурен. Бръкнах под блузата си и извадих подаръка от Ейбрахам. Стилизираното S, което беше символ на Верните. В какво вярвах? С години моята „религия“ беше смъртта на Стоманеното сърце. Боготворях тази цел така страстно, както всеки старовремски монах в манастир.
— Е, аз никога не съм бил от типа на мисионерите и смятам, че Бог може да е тема за разговор някой друг път — каза Ексел. — Но що се отнася до Зората, имам разумно основание да съм убеден, че е истински.
— Хората тук го боготворят.
— Добре, те може и да са чалнати — отговори Ексел и надигна напитката си. — Обаче са мирно племе, нали? Значи, тяхна си работа.
— А техният Епичен? Зората мирен ли е?
— Така изглежда.
Танцувах около въпроса. Трябваше да кажа какво точно имам предвид. Приведох се напред.
— Ексел, мислиш ли, че е възможно Епичните да са добри.
— Разбира се. Всички имаме свободна воля. Това е божествено право.
Седнах умислено.
— Виждам, че не си съгласен.
— Всъщност, съгласен съм — отговорих аз. Трябваше да вярвам, че е възможно Епичните да са добри. Заради Меган. — Искам да намеря начин да привлека някои Епични на наша страна, но Проф ме мисли за глупак. — Прекарах ръка през косата си. — През половината време смятам, че е прав.