— Така… нужно ли ти е да знаеш накъде вървим? — попитах най-накрая.
— Да.
Лицето му беше призрачно огряно от жълтата светлина.
— Е, чухме ги да произнасят думите „Търтъл Бей“.
Проф направи бавен завой с подводницата.
— Мисури ми казва, че ставаш добър със спирила.
— Даа. Искам да кажа, упражнявам се. Не ме бива толкова, та да кажа, че съм добър, но най-накрая може и да стана.
Мобилният ми изписука тихо. Потръпнах, после го издърпах.
Новият имаше различно копче за изключване на звука, а аз винаги забравях да го натисна. Използваше старата ми конфигурация, тъй че всеки, който я познаваше, можеше да се свърже с мен, но съобщението на екрана беше от някой, когото не разпознах.
Окей, да си говорим — гласеше то.
— Това е добре — продължи Проф. — Тензорите няма да ти бъдат от особена полза тук.
— Не знам — отвърнах аз и опитах да отгатна кой ми изпраща съобщение. — Когато се биехме в сградата с офисите, можеше да се окаже от полза да се промъкнеш неочаквано през някоя стена.
— Спирилът ще е по-полезен — рече Проф. — Засега се съсредоточи върху него. Не искаме да смесваме силите. Може да причини интерференция.
Интерференция? Каква интерференция? Не бях чувал за нещо подобно. Разбира се, не знаех много за тази технология, но ако такава интерференция бе проблем, не би ли засегнала и силовото поле, което Проф ми даваше?
Мобилният избръмча отново. Бях изключил звука, но не бях спрял вибрациите. Там ли си, Колене? — пишеше в съобщението.
Сърцето ми подскочи.
Меган? — набрах аз в отговор.
Кой друг да бъде, слонце такъв?
Проф ме изгледа:
— Какво става?
— Ексел ми пише съобщения — излъгах аз. — С още информация как да намерим Разрушение.
Проф кимна и отново насочи поглед напред. Бързо пратих съобщение на Ексел с въпроса дали има повече информация къде е Разрушение — за всеки случай, ако Проф го попиташе по-късно.
Мобилният ми светна почти веднага и съобщи, че някой друг е видял Разрушение. Последва упътване към сградата.
През това време Меган отново прати съобщение.
Наистина имам нужда да говоря с теб за нещо.
Времето не е много подходящо, отговорих аз.
Супер. Чудесно.
От сбития отговор ми призля. Отблъсквах я, след като по-рано практически я бях умолявал да говори с мен? Хвърлих поглед към Проф. Изглеждаше погълнат от навигирането и подводницата не се движеше бързо. Вероятно имах много време.
Колко подозрително щеше да бъде?
Е, може би мога да отделя малко време за чат. Натиснах ИЗПРАТИ.
Нямаше отговор.
Искри. Защо всичко трябваше да става наведнъж? Чаках за отговор, двигателите на подводницата се въртяха, по бузите ми се стичаше пот. Седнал отпред, човек можеше да види как пред него се е прострял целият подводен свят и като че преминава в безкрайност. От мисленето за цялото това нищо косата ми настръхна.
Приведох се над мобилния и изпратих друго съобщение до Меган.
Знаеш ли защо Регалия твърди, че може да създава Епични?
Този път отговорът дойде почти веднага:
Какво е казала?
Каза ми, че е превърнала някого в Епичен, отвърнах аз. Явно смяташе, че това ще ме уплаши. Май искаше да реша, че не можем да отвръщаме, понеже тя може да изпраща срещу нас нескончаема върволица Епични.
Ти какво ѝ каза? — попита Меган.
Не си спомням точно. Сякаш ѝ се изсмях.
Никога не си бил особено умен, Колене. Тази жена е опасна.
Но в един момент тя направо ни държеше в ръката си! — продължих аз. — И ни остави да се измъкнем. Не мисля, че ни иска мъртви. Както и да е, защо според теб би казала нещо тъй смехотворно? Наистина ли е смятала, че аз бих повярвал, че тя може да превърне някого в Епичен?