Известно време Меган не отговаряше.
Наистина трябва да се срещнем, най-накрая ми написа тя. Къде си ти?
Запътил съм се право към града, обясних аз.
Чудесно.
Проф е с мен, добавих аз.
О.
Можеш да се видиш и с двама ни, писах аз. Да кажеш каквото имаш. Той ще те изслуша.
По-сложно е, възрази Меган. Аз шпионирах за Стоманеното сърце и се внедрих в екипа на Проф. Стане ли дума за безценните му Възмездители, Федрус заприличва на майка-мечка с малките ѝ.
А? — продължих аз. — Не, не е така.
Какво?
Не мисля, че това сравнение е добро, Меган. Проф е мъжки, значи не може да бъде майка-мечка.
Дейвид, ти си абсолютен и съвършен слонце.
Можех да дочуя усмивката в тона ѝ. Искри, тя ми липсваше.
Но все пак съм симпатичен, нали? — контрирах аз.
Пауза, по време на която усетих как се потя.
Щеше ми се да е толкова лесно, появи се съобщението ѝ най-накрая. Наистина много ми се ще.
Може да стане, продължих аз. Все още ли искаш да се срещнем?
Ами Федрус?
Ще намеря начин да се откача от него — написах аз, когато Проф започна да извежда подводницата към повърхността. Ще ти пиша по-късно. После пъхнах мобилния в джоба си.
— Пристигнахме ли? — попитах аз.
— Почти — отговори Проф.
— Твърде тих беше при това плаване.
— Опитвах да реша дали да те върна в Нюкаго или не.
Думите ме удариха като куршум от Специален 44 калибър. Примигнах и затърсих какво да отговоря.
— Но… когато дойдохме тук, ти каза, че ме водиш, защото ти трябвам.
— Синко — кротко произнесе Проф, — ако си мислиш, че не мога да убивам Епични без теб, то явно имаш ниско мнение за моите умения. Реша ли, че не бива да бъдеш част от тази операция, приключваш. Точка.
— Но защо ще решаваш така?
Известно време Проф управляваше мълчаливо и бавно прекарваше подводницата покрай голямо парче носещи се по водата отломки — приличаше на количка за хотдог.
— Ти си добър за примамка, Дейвид — обясни Проф. — Мислиш бързо и решаваш проблеми. Имаш отлични инстинкти под огън. Дързък си и агресивен.
— Моля?
— И си точно такъв тип човек, какъвто през годините избягвах да вземам.
Намръщих се.
— Не си ли забелязал? — попита Проф.
След като го спомена… Помислих си за Коуди, и за Ексел, за Ейбрахам, и за Мизи. Дори и Вал, до известна степен. Не бяха пищовлии, от вида „стреляй“. Бяха сдържани, внимателни, действаха неприбързано.
— Забелязал съм — отвърнах аз. — Но не го бях схващал досега.
— Възмездителите не са армия — продължи Проф. — Дори не сме поделение на специалните части. Ние залагаме капани. Ние сме търпеливи и консервативни. Ти не си нито едно от тези неща. Ти си фишек, ти винаги ни подтикваш да действаме, да променим плана. Това е посвоему добре. Ти мислиш в голям мащаб, синко. За постигането на големи цели трябват хора с големи мечти.
Той се обърна към мен; подводницата се носеше бавно и нямаше нужда от управлението му.
— Но не мога да не мисля — поде той, — че нямаш намерение да се придържаш към плана. Искаш да защитиш Регалия и изпитваш симпатии към един предател. Ти имаш аспирации. Затова ще ми кажеш веднага нещата, които криеш от мен. И тогава ще решим какво да правим с теб.
— Сега? — запитах аз.
— Сега.
Проф ме погледна в очите.
— Карай направо.
28.
Той се втренчи в мен и аз се изпотих. Искри, този човек можеше да бъде сериозен. Искаше да се преструва, че това е тиха, внимателна група — и наистина, тя беше такава. Ако не броим него. Той беше като мен. Винаги е бил.
И затова разбирах колко наистина сериозен е той. Облизах устни.
— Планирам да заловя един от Епичните на Регалия — започнах аз. — Когато ударим Нютън, искам да опитам да я неутрализирам, вместо да я убивам — и после искам да я заловя. Както направихме с Едмънд в Нюкаго.
Проф ме изгледа за един момент, после като че се отпусна, все едно нещата не са толкова зле, колкото е очаквал.
— Какъв е смисълът?
— Така, ние знаем, че Регалия е двулична. Планира нещо повече от това, което сме успели да отгатнем.
— Възможно е.
— Вероятно е. Ти си казвал, че е хитра. Загатвал си, че е много внимателна и много умна. Искри, Проф, ти трябва да се притесняваш, че тя дори и сега разиграва всички ни.