Застанах на колене, оставих раницата настрана и подадох дулото на пушката през счупено място на прозореца. С око на прицела избрах увеличение до десет пъти. Работеше прекрасно — спокойно можех да виждам на петстотин метра; всъщност, обзалагам се, че можех да докарам до две хиляди метра с достатъчно подробности.
Искри. Не бях произвеждал такива изстрели. Биваше ме с пушката, но не бях трениран снайперист. Не вярвах Готшалк изобщо да има обсег за такъв изстрел, при все че прицелът беше чудесен да надзърташ насам-натам.
— На позиция съм — обадих се аз. — Коя е сградата?
— Виждаш ли оная с острия връх? — включи се Ексел по линията. — До двата плоски покрива?
— Аха — отговорих аз и увеличих образа. Разстоянието си го биваше, но не беше проблем за отличното увеличение на оръжието.
А ето го и него.
29.
Разрушение изглеждаше като в двата случая, в които го бях виждал, само дето си беше свалил ризата, черния тренчкот и очилата и те лежаха захвърлени на покрива до меча му. Превързаните му гърди бяха голи, седеше със скръстени крака, лицето с козята брадичка извърнато към небето, затворил очи. Стойката му бе спокойна, като на човек, който прави сутрешната си йога.
Голямата разлика между днес и предишното ни виждане бе, че той сияеше силно отвътре, все едно нещо гореше току под кожата му.
Изпитах изненадващ пристъп на гняв. Спомних си как цапах във водата, а тежестта около крака ми ме теглеше към дълбините. Никога вече.
Фокусирах върху Разрушение и холографският мерник постави точката право върху главата му. Тогава почуках пушката по страната, мръднах лостчето и изпратих съобщение от мерника към мобилния си. Това прати изображението на Тиа.
— Благодаря — отвърна тя, докато го гледаше. — Хмм… Не изглежда хубаво. И ти ли смяташ като мен?
— Да — потвърдих аз. — Можеш ли да изровиш моите снимки от Хюстън?
— Имам по-добри — рече Тиа. — Поразпитах, като разбрах, че е тук. Изпращам.
Свалих поглед от мерника и снех мобилния от ръката си. Съобщението на Тиа дойде скоро след това и съдържаше серия направени в Хюстън снимки. Бяха от времето на господството му в града. Беше ужасно място за живеене, но — както в Нюкаго по времето на Стоманеното сърце — имаше някакво ниво на стабилност. Както бях разбрал в Нюкаго и във Вавилар, хората предпочитаха да живеят с Епичните — и с тиранията им — отколкото да линеят в хаоса между градовете.
Това значеше, че е имало доста свидетели, когато Разрушение е седнал пред двореца си — стара правителствена сграда, приспособена от него за целта — и е започнал да сияе. Повечето от тези свидетели бяха умрели скоро след това. Някои все пак се бяха измъкнали и повечето бяха изпратили снимки от своите мобилни телефони на приятели извън града.
Образите на Тиа — наистина по-добри от снимките в моите файлове — показваха Разрушение седнал като сега. Различни панталони, без превръзка на гърдите, по-малко окосмяване по лицето, но същият стоеж и сияние.
— Приличат на снимките от първия ден, в който зарежда енергия в другите градове, не мислиш ли? — обади се Тиа по линията.
— Да — отговорих аз и минах през фотографиите, за да гледам друга серия образи. Разрушение в Сан Диего. Същата стойка. Сравних силата на блясъка му на първия ден в Хюстън и в Сан Диего и сравних това със сегашния му вид.
— Съгласен съм. Едва е започнал процеса.
— Би ли някой от вас двамата обяснил на стареца за какво говорите? — намеси се Проф по линията.
— Първичната му сила — манипулирането на топлината — е екзодинамична — обясних аз.
— Чудесно — обади се Проф. — Много ми помага.
— Мислех, че си гений — отговорих му аз.
— Преподавал съм природознание на петокласници — напомни ми Проф. — А и тогава не сме преподавали теория на Епичните сили.
— Разрушение — спокойно произнесе Тиа — трябва да извлича топлина от предмети, за да я използва за разрушаването на неща. Слънчевата светлина по кожата му също върши работа — не е толкова ефикасно, но тъй като е постоянна, за него тя е леснодостъпен източник.
— Преди да разруши Хюстън и другите градове, които е изличил, той седем дни е седял на слънчевата светлина и е черпил енергия — намесих се аз. — После я е освободил в едно избухване. Като сравним силата на сиянието му със снимките от Хюстън, ние можем да предположим колко време го прави.