— А теоретично — допълни Тиа — можем да предположим колко време имаме преди да стане нещо много, много лошо.
— Ще се наложи да изместим разписанието си — тихо каза Проф. — Колко скоро можем да подготвим удара срещу Нютън?
Планът все още бе такъв — нападаме Нютън, подмамваме Регалия и използваме информацията, за да открием нейната база. Твърдият тон, с който Проф говореше по линията, приличаше на директен разговор с мен. Възмездителите щяха да убият Нютън, а не да я отвлекат. И моят план да се направи нещо друго беше глупав.
Не отговорих. Вероятно беше глупаво да се опитва отвличането ѝ. Засега щях да следвам плана какъвто е.
— Ударът срещу Нютън ще бъде труден — каза Тиа, — като вземем предвид, че не знаем слабостта ѝ.
— Тя отбива нападенията — продължи Проф. — Ами ако просто я удавим? Пренасочването на силата няма да я спаси, ако потъва в океана.
Потръпнах от ужас при самата мисъл.
— Това може да свърши работа — рече Тиа. — Ще работя върху план.
— Дори и ако ударът ни по Нютън не я убие — обясни Проф, — ние вероятно ще сме добре. Смисълът на нападението ще бъде да подмамим Регалия, да уточним базата ѝ, а след това да отстраним нея. Ако Нютън остане жива, така да е.
— Ами Разрушение? — попитах аз. Пръстът на спусъка на пушката ме сърбеше. Отместих ръка. Не само че въобще не бе мислимо да произведа такъв изстрел, но и усетът на Разрушение за опасността щеше да се задейства и той да се телепортира. По-добре да бъде някъде, където да можем да го държим под око. Започнехме ли да му досаждаме без истински план, той просто можеше да се скрие някъде и да събира енергия.
— Не можем да го оставим да обикаля свободно нагоре-надолу — тихо се съгласи Проф. — Дейвид е прав. Ще ни трябва друг план за него. Скоро.
Завъртях прицела на пушката, за да огледам района около Разрушение. Беше гъсто населен, както свидетелстваха добре поддържаните мостове и навесите с провесено отвън пране. Повечето хора мъдро бяха избягали при вида на Разрушение, но можах да видя неколцина останали — криеха се до ъглите на сградите или надзъртаха от близките прозорци. Докато оглеждах прозорците, схванах, че повечето хора бяха избягали в долните помещения и се укриваха сред дърветата и лианите.
— Ще ни трябва слабостта му, Тиа — продължи Проф по линията. — Не можем да разчитаме на това да се възползваме от чудатостите в силите му.
— Знам — отговори тя. — Просто при него обикновеното изследване не работи. Повечето Епични си прекарват времето около хора и около себеподобните си. Тайните излизат наяве. Но той е твърде саможив; склонен е да убива дори други Епични, които се доближават твърде много до него.
Недей да скърбиш за свършека на дните, малкият. Спомних си думите, които Разрушение ми каза. В мегаломанията си повечето Епични си въобразяваха, че имат някакво господство над света. Не бе изненадващо, че Разрушение цитира религиозни текстове и действа като божествен пратеник. И все пак това не правеше словата по-малко зловещи.
Докато оглеждах околните покриви, забелязах застанал на един от тях човек да гледа Разрушение през бинокъл. Увеличих видимостта с една степен. Това лице не ми ли беше познато? Взех мобилния и затърсих из него снимки на хората от бандата на Нютън. Да, този мъж беше един от тях, гангстер на име Нокс. Не беше Епичен.
— Виждам един от бандата на Нютън — съобщих аз, докато отново гледах през прицела. — Сега съм взел него на фокус.
— Хммм — обади се Тиа. — Това е отклонение от ежедневната им рутина, но не е изненадващо, като имаме предвид какво прави Разрушение.
Кимнах и видях как оня свали бинокъла си и заговори по своя мобилен.
— Да — съгласи се Проф — вероятно просто…
Изведнъж човекът се стопи.
Дъхът ми спря и аз не чух останалото от думите на Проф, докато гледах как човекът прие образа на малък гълъб. Той хвръкна и полетя над покрива по-бързо, отколкото можех да го следя с прицела си. Търсих и най-накрая хванах птицата как каца на друг покрив наблизо, където отново се превърна в човек.
— Той е Епичен — прошепнах аз. — Мени си формата. Според бележките на Вал се нарича Нокс, но тя твърдеше, че нямал никакви сили. Разпознаваш ли го, Тиа?
— Трябва да прегледам записите и да проверя дали някой от лористите не го споменава — продължи тя. — Бандата на Нютън често набира по-низши епични; може би хората на Вал просто са забравили да отбележат, че тоя юнак има сили. Самата Нютън тук ли е?
— Не… — започнах аз и прекъснах, когато нещо кацна до Нокс. — Чакай. Това е тя. Тя просто… Искри! Прескочила е от съседната сграда. Това са поне петнайсет метра.