Выбрать главу

Двамата взеха да си говорят — и какво ли не бих дал да мога да ги чуя. Най-накрая Нютън посочи в едно направление, а после в друго. Периметър ли определяха? Гледах как мъжът отново стана на птица и отлетя.

Тогава и Нютън изчезна. Искри! Тази жена я биваше да се движи. Трябваше да се върна две крачки назад, за да я видя как тича през покрива. Скоростта ѝ беше впечатляваща; според дисплея над холографския мерник на прицела ми, тя се движеше с осемдесет километра в час. Бях чел за Епични, които могат да се движат по-бързо, но това бе само една от вторичните ѝ сили.

Нютън направи къс подскок, озова се на края на някакъв покрив, после задейства силата си за отразяване на енергията — отрази надолу мощта на докосването си в покрива и осъществи движението, сякаш бе върху напълно запазващ нейната енергия батут. Изстреля се във въздуха в силна и бърза дъга и с лекота покори пространството между постройките.

— Уха — тихо произнесе Тиа.

— Не е тъй впечатляващо като полета — изръмжа Проф.

— Не, в някои отношения е по-впечатляващо — възрази Тиа. — Помисли си каква точност и майсторство изисква…

Кимнах в съгласие, въпреки че те не можеха да видят. Последвах Нютън и придвижих прицела си при следващия ѝ скок. Кацна на покрива на голяма сграда веднага до тази на Разрушение, после извади меча си и започна да реже въжетата на водещия към другия покрив мост. Направи същото с другите два моста на сградата, където беше.

— Това поведение е необичайно за нея — отбеляза Тиа; звучеше неловко.

Ръката ми се стегна на цевта на оръжието. Тя изцяло изолира сградата непосредствено до тази, където седеше Разрушение. Сега пък водата около постройката се отдръпваше, все едно… все едно хората на някой купон очистват мястото около човек с лоша миризма. Водата се дръпна на около три метра от всички страни, после спря и показа долната част на зданието. Беше покрито с ръжда и ракообразни.

Погледнах Разрушение — седеше и грееше на покрива на сградата току до онази, от която водата се отдръпна. Не беше мръднал, дори не реагира.

— Какво в името на сянката на Злочестие? — прошепна Тиа. — Тази вода е работа на Регалия, но защо…?

Отново погледнах изолираната сграда. Там Нютън отиде до стълбището, водещо от покрива в самото здание. Свали нещо от колана си, хвърли го надолу по стъпалата, после хвърли още два малки предмета върху покрива. Най-накрая си тръгна със скок.

— Запалителни бомби — прошепнах аз, докато те експлодираха бързо една след друга. — Тя изгаря сградата. С хората вътре.

30.

Захвърлих оръжието, скочих от прозореца и се хвърлих към раницата. Разкопчах я и издърпах спирила.

— Дейвид? — притеснено ме попита Тиа. — Остави прицела върху сградата!

— За да можете да гледате как хората умират? — попитах аз, докато вадех водния костюм. Искри! Нямах време за това. Започнах да поставям спирила върху дрехите си, свалих обувките и направих най-напред краката.

— Трябва да наблюдавам поведението на Нютън — продължи Тиа, както винаги академична. В някои отношения си приличахме, но това ни разделяше — аз не можех да се дистанцирам и просто да гледам.

— Нютън не е убивала от години — продължи тя — с изключение на няколко тихи екзекуции на съперници или на такива, които са заплашвали мира на Регалия. Защо ще прави нещо толкова жестоко сега?

— Регалия дава тези хора за пример — тихо се включи Проф по линията. — Използва силата си по очевиден начин, за да стане ясно, че това е нейната воля, и за да не позволи на хората от сградата да скачат във водата. Това служи като съобщение към всички да стоят далеч от Разрушение. Като труп, окачен на стената на някой средновековен град.

— Има смисъл — съгласи се Тиа. — Той ще трябва да седи там неподвижен няколко дни и Регалия не иска да го прекъсват.

— Наблюдаваме нейното преобразяване от благ, но суров диктатор в унищожаващ всичко тиранин — заключи кротко Проф.

— Аз няма да „наблюдавам“ това — намесих се аз и затегнах следващата каишка. — Ще го спра.

— Дейвид… — обади се Проф по линията.

— Да, да — изплюх аз в отговор. — Безразсъден героизъм. Няма просто да стоя тук.

— Но защо? — попита Тиа с по-мек глас. — Защо Регалия прави това? Би могла да удави града с водата, нали? Защо да използва Разрушение? Искри… Защо въобще разрушава града? Това не е типично за Абигейл.

— Познатата ни Абигейл е мъртва — обясни Проф. — Остава само Регалия. Дейвид, ако спасиш тези хора, тя само ще убие други. Със сигурност ще отправи посланието си.