Можех да се съсредоточавам само върху това да се държа отгоре и в посока към цивилизацията. Движех се бавно. Твърде бавно. Остро усетих срама от втурването си да се държа като герой, само за да свърша накуцвайки, почти предизвикал нова криза, вместо да разреша първата. Какъв по-добър пример за предупрежденията на Проф?
За щастие, ужасът ми се поддаваше на управление, докато разполагах със спирила — той ми даваше някаква степен на контрол над положението. С приближаването ми до града водата около мен се затопли. Най-накрая, за щастие, стигнах до една от външните сгради — ниска постройка, чийто покрив стърчеше само на два етажа или нещо такова над водата. Единственият двигател стигаше, за да ме изтласка нагоре — макар и под неочакван ъгъл — аз сграбчих стрехата на покрива и се прехвърлих, кашляйки.
Въпреки че спирилът свърши цялата работа, бях изтощен. Претърколих се по гръб, подуших дима във въздуха и се загледах в небето. Онези хора. Опитах да се изправя на крака. Може би щях…
Сградата гореше наблизо, само една улица по-нагоре. Пламтеше цялата, а горната ѝ половина бе изгоряла напълно — пъкъл. Дори от разстояние можех да усетя горещината. Това беше причинено от повече от две запалителни бомби. Или Нютън е продължила да хвърля още, или мястото е било предварително минирано. Около нея водата се носеше във водовъртеж и откриваше разбита, влажна улица далече долу.
На земята лежаха няколко трупа. Хората бяха опитвали да се измъкнат от пламъците.
Докато гледах, водата бе освободена. Удари се в постройката и съскането показа, че огънят е успял да достигне до потопените преди нива. От сътресението най-горните етажи рухнаха във водата и изпуснаха пара във въздуха с ужасен шум.
С мъка се изправих на крака. Чувствах се напълно победен. Забелязах върху някакъв близък покрив водното изображение на Регалия, застанало със сключени пред тялото ръце. Тя ме погледна, после се сля с повърхността на морето и изчезна.
Рухнах на покрива. Защо? Толкова безсмислено беше. Проф е прав, мина ми през ума. Те убиват безразборно. Защо си мислех, че някой от тях може да бъде добър?
Панталоните ми избръмчаха. Въздъхнах и измъкнах мобилния. По него имаше малко вода, но според Мизи бил напълно водоустойчив.
Обаждаше се Проф. Вдигнах телефона до главата си в готовност да си получа конското. Сега можех да видя какво е накарало спирила да не работи — не бях свързал правилно кабелите към левия крак. Бяха се разкачили. Елементарен проблем — нямаше да стане, ако бях слагал екипировката по-внимателно.
— Да — казах аз в телефона.
— Тя тръгна ли си? — попита гласът на Проф.
— Кой?
— Регалия. Тя гледаше, нали?
— Да.
— Вероятно още гледа от разстояние — продължи той. Звучеше задъхано. — Трябва някак да измъкна ония хора в подводницата.
Изправих се.
— Проф? — напрегнато попитах аз.
— Не се дръж твърде напрегнато — изръмжа той. — Вероятно те наблюдава. Действай спокойно.
По линията дочух детски плач.
— Можете ли да я накарате да млъкне? — тросна се Проф на някого.
— Ти си в сградата! — казах аз. — Ти… ти си ги спасил!
— Дейвид — отвърна Проф напрегнато. — Този момент не е лек за мен. Разбираш ли?
Той удържа водата и пламъците, схванах аз.
Със силовите полета.
— Да — прошепнах аз.
— Оставих подводницата. Трябваше да претичам по дъното на океана, за да стигна там.
Примигнах от изненада.
— Това възможно ли е?
— С мехур от силово поле, който се разширява пред мен? — попита Проф. — Да. Не го бях правил от страшно много време.
Той изръмжа.
— Влязох в сградата отдолу, като изпарих част от почвата и минах в мазето. Ще направя тунел от силово поле през водата за тези хора и ще се върна в сградата, която напуснахме. Можеш ли да ме посрещнеш там?
От мисълта за връщането в залива ми се повдигна, но нямаше да го призная.
— Разбира се.
— Добре.
— Проф… — започнах аз в опит да изглеждам мрачен, въпреки че изпитвах точно обратното. — Ти си герой. Ти наистина си.
— Спри.
— Но ти спаси…
— Спри.
Умълчах се.
— Върни се в сградата — нареди той. — Ще си ми нужен да пилотираш подводницата, за да изведеш хората до някое място извън обсега на Регалия, а после да ги пуснеш да си вървят. Разбираш ли?
— Да. Но защо да не можеш ти да я управляваш?