— Защото — произнесе Проф и гласът му омекна — в продължение на следващите няколко минути ще ми е нужна сила на волята, за да не убия тези хора, задето са ми създали затруднение.
Преглътнах.
— Разбрано — обадих се аз и нагласих кабелите на крака си. Прибрах телефона, насочих поточния лъч към водата, направих проба, за да съм сигурен, че всичко действа — и после отново проверих кабелите, просто за да бъда сигурен.
Най-накрая потеглих, този път по-внимателно. Отне доста време, но все пак пристигнах. После трябваше да чакам в някаква стая близо до пристана на подводницата почти цял час, преди да чуя звуци.
Станах, когато вратата се отвори, и от някакъв коридор започна да се изсипва група покрити с пепел хора. Проф ги бе извел в друга част на постройката. Впуснах се да помагам, успокоих ги, после обясних как ще трябва да влезем в подводницата на тъмно, като всички са възможно най-тихи. Не можехме да рискуваме Регалия да открие какво е направил Проф.
С малко усилия вкарах кашлящата, мокра и изтощена група хора в подводницата. Бяха около четиридесет, но се побрахме всички. Едва.
Помогнах на последните — майка с бебе на ръце — после се качих и прекосих зданието до стаята, където ги бях посрещнал, като си светех с мобилния и проверявах дали не съм оставил някого.
Проф стоеше на отсрещната врата, почти скрит в сянка. Очилата му отразяваха светлината, тъй че не можех да видя очите му. Кимна ми веднъж, после се обърна и изчезна в мрака.
Въздъхнах, изключих мобилния, после се върнах в стаята с подводницата, като въжетата ме водеха. Влязох, свалих люка, затворих го, после влязох в претъпканата подводница, пълна с вмирисани на пушек хора. Отношението на Проф ме обезпокои, но това не можеше да пропъди топлината вътре в мен. Той го направи. Въпреки оплакванията си от безразсъдството ми, той лично отиде и спаси хората. Той и аз бяхме еднакви. Просто той беше много по-компетентен от мен. Седнах на предното място в подводницата и се обадих на Вал за инструкции как да я управлявам.
31.
Треснах кашона с дажби, после станах и обърсах чело. Неколцина от спасените от Проф вавиларски бежанци грабнаха кутиите и бързо изчезнаха с тях в развалините на склада наблизо. Бяха разчистили част от саждите през деня след като ги оставих тук, на западащите останки на някакво островче до брега на Ню Йорк, но явно междувременно бяха развили здравословно чувство за самосъхранение. Сигурно не е било укрито твърде надълбоко.
— Благодаря — каза някаква жена на име Суми и се поклони. Беше вечер, но ярко оцветените им дрехи не светеха тук, тъй че просто изглеждаше мръсно. Старо.
— Просто не забравяйте сделката ни — отвърнах аз.
— Нищо не сме видели — обеща тя. — И няма да се връщаме в града поне за един месец.
Кимнах. Тя и хората ѝ вярваха, че Възмездителите са ги спасили чрез секретна технология със силови полета. Нямаше да кажат на никого какво са видели, но дори и да се разчуеше, приказките нямаше да определят Проф като Епичен.
Суми взе една от последните кутии и отиде при останалите — забърза се към купчината съборетини с обрасли градини. По-добре беше да не те виждат с храна, ако попаднеш на мародери. За щастие, единственият път вън от острова беше мост, разположен на север, та имаше надежда, че тук ще бъдат в безопасност.
Сърцето ми се сви, като ги видях без дом и покъщнина, захвърлени, но можехме да направим само това. А може би сторихме повече, отколкото трябваше — наложи се Коуди да докара по въздуха провизии от Нюкаго, за да снабдим с дажби хората.
Обърнах се и потеглих по празна, разбита улица, с пушка на рамо. Бързо се стигаше до стария док, където бяхме спрели подводницата. Вал беше приседнала върху нея. Тя стоварваше кашоните с храна на дока, докато бежанците и аз ги отнасяхме навътре.
Поспрях се на дока и погледнах към Вавилар на югозапад. Светеше със сюрреалистични цветове, като портал към друго измерение. Въпреки че просналата се пред мен вода изглеждаше равна, знаех, че леко се издига нагоре. Регалия преднамерено бе оформила изгледа на този град; дори поддържаше различни нива на водата в различните части и създаваше квартали от покриви и потопени улици.
Тя се грижи, помислих си аз. Построила е града сякаш възнамерява да остане тук и да властва. Направила го е привлекателен.
Тогава защо ще го унищожава?
— Идваш ли? — попита ме Вал.
Кимнах, пресякох дока и се покатерих на подводницата — теоретично районът бе извън обсега на Регалия, тъй че можехме да я оставяме да излиза открито на повърхността.