— Ей — продължи Вал, докато вървях, — кога ще ми кажеш как ги спаси? Имам предвид в действителност.
Спрях се на люка; отдолу излизаше и ме заливаше светлина.
— Използвах спирила — обясних аз.
— Да, но как?
— Угасих огъня в една стая — послужих си с подготвената от Тиа и от мен лъжа. Очаквахме Вал или Ексел да опитат да разберат. — Успях да набутам всички в същата стая, после ги държах на сигурно и тихи, докато Регалия не си помисли, че всички са мъртви. После ги измъкнах.
Лъжата беше поносима. Вал не знаеше, че сградата просто рухна при връщането на водата. Звучеше правдоподобно как съм успял да изкарам хората. Добра или лоша лъжа, не ми харесваше да я казвам. Не можеше ли Проф да бъде откровен с хората от собствения си отряд?
Вал ме изгледа внимателно и въпреки че лицето ѝ бе твърде на тъмно, за да мога да го видя, чувствах се като единствената гнила ягода в цяла редичка ягоди. Най-накрая тя сви рамене.
— Е, добра работа.
Забързано се вмъкнах в подводницата. Вал ме последва, затвори люка и седна на предното място. Не повярва на думите ми, поне не напълно. Можех да го видя във вдървения начин, по който седна, в твърде овладяното звучене на гласа ѝ, когато се обади на Тиа и обяви, че сме на път към склада, за да вземем следващия товар кашони за зареждането на нашата база.
Не ме свърташе на едно място, ние навлязохме под вълните и изминахме известно време в мълчание. Най-накрая се заставих да седна на мястото на втория пилот до Вал в предната част. Все още не знаех почти нищо за нея. Може би някакъв невинен разговор би намалил подозренията ѝ за събитията от завчера.
— Така — започнах аз. — Виждам, че предпочиташ Колт 1911. Добро оръжие, издържало проверката на времето. Това рама и плъзгач на Спрингфийлд ли са?
— Честно, не знам — каза тя и погледна пистолета на бедрото си. — Сам ми го даде.
— Искам да кажа, непременно трябва да знаеш. За резервни части.
Вал сви рамене.
— Това е просто пистолет. Ако се счупи, ще го сменя с друг.
Просто…
Просто пистолет? Тя наистина ли каза това?
Усетих как устата ми се движи, но не излезе звук, а ние бавно се носехме под вълните. Оръжието на човек в буквалния смисъл на думата беше неговият живот — ако не работеше, можеше да бъдеш мъртъв. Как би могла да каже нещо такова?
Бъди предразполагащ, усилено си мислех аз. Ако я кастриш, от това тя няма да се чувства по-уютно в твоята компания.
— А — изкашлях се в ръката си, — сигурно ти е харесала тази задача. Приятна подводна база, няма битки с Епични, пълен с приятни хора град. Сигурно е най-добрата работа, която може да получи някой отряд Възмездители.
— Определено — съгласи се Вал. — Докато един от приятелите ми не бе убит.
А сега аз „замествах“ същия приятел в екипа. Чудесно. Още едно напомняне защо не ме харесва.
— Познаваш Мизи известно време — опитах аз с друга тактика. — Ти не си израсла в града, нали?
— Не.
— Къде си била разположена преди това?
— Мексико. Само че ти не бива да разпитваш за миналото ни. Това е против правилника.
— Просто опитвам да…
— Знам какво опитваш да направиш. Не е нужно. Аз ще върша своята работа; ти върши твоята.
— Да — отвърнах аз. — Добре.
Отпуснах се в седалката си. Чакай. Мексико? Оживих се.
— Ти… не си била замесена в онази работа в Ермосильо, нали?
Вал ме изгледа, но не каза нищо.
— Ударът срещу Пунос де Фуего! — възкликнах аз.
— Как така знаеш за това? — попита Вал.
— Човече. Вярно ли е, наистина ли е хвърлил танк по теб?
Вал продължи да гледа направо и да натиска някакво копче на таблото за управление на подводницата.
— Да — най-после рече тя. — Цял проклет танк. Разруши стената на операционната ни база.
— Леле.
— Освен това аз ръководех операцията.
— Значи ти…
— Да. Бях вътре, когато този танк се стовари с трясък през стената. Заобиколил беше Сам и успял да се намърда, тъй че можа да удари операционната ни станция. Още не знам как въобще е разбрал къде сме били.
Ухилих се, като си го представих. Пунос беше Епичен със зверска сила, способен да вдигне практически всичко — дори неща, които би трябвало да се счупят при това. Не Висш Епичен, но труден за убиване, с повишена издръжливост и кожа като на слон.
— Така и не разбрах как сте го надвили — продължих аз. — Само как екипът най-накрая го унищожил, въпреки че работата потръгнала зле.
Вал продължи да държи погледа си насочен право напред, но долових намек за усмивка на устните ѝ.