Въздъхнах, но оставих снимката, изкачих се, затворих скритата врата и го оставих в укритието. Хванах кутия с провизии и за малко да се блъсна във Вал с главата напред, както излизах.
— Дейвид? — попита тя. — Какво си правил тук?
— Съжалявам — отвърнах. — Трябваше да си взема дъх.
— Но…
— Напуснала си подводницата? — попитах я аз.
— Аз…
Изтърчах покрай нея. Искри! Ами ако някой мародер я намери и реши да попътува с нея за удоволствие? За щастие все още бе там и си седеше в тихите черни води.
Вал и аз натоварихме кашоните бързо, почти безмълвно. Опитах отново да я разговоря с някакви въпроси, но тя не казваше много. Остана смълчана и през повечето от обратното ни плаване с подводницата. Знаеше, че крия нещо. Е, не я обвинявах, задето се ядосва от това — честно, аз изпитвах същото по отношение на цялата работа.
В базата застанахме на дока и излязохме в тъмната стая. Механизмът за приставане бе напълно херметичен и прилягаше плътно към корпуса. Твърде находчиво. При все това продължаваха да държат помещението неосветено за случай на теч. Дори и извън обсега на Регалия Възмездителите бяха внимателни. Това бе едно от нещата, които харесвах в тях.
Напипах водещите въжета в мрака и свалих два чифта очила за нощно виждане от рафта на стената. Подадох едните на Вал и си сложих другите. Двамата започнахме да разтоварваме кашоните. Най-накрая нарамих един, излязох от затъмнения док и понесох товара към складовото помещение по коридора.
Ярко осветената база на Възмездителите — със своите плюшени канапета и тъмни ламперии — беше в невъобразим контраст с мрачните пейзажи, които посещавах през целия ден. Почти като да си в различен свят. Занесох кашона в склада и го оставих на пода. Зад себе си дочувах как някакви гласове по радиото се носеха от стаята на Ексел. Той даваше извънредни часове разузнавателно дежурство, слушаше излъчванията и проверяваше по два и по три пъти маршрутите на Нютън. Имаше още кашони за разтоварване, но прецених, че ще трябва най-напред да предам съобщението на Проф. Тръгнах по коридора и потропах на вратата на Тиа.
— Влез — обади се тя.
По стените бе налепила карти на Вавилар с маршрутите на Нютън. В центъра на града няколко карфици показваха къде според Тиа би могла да се крие Регалия. Все още имаше твърде много сгради за претърсване, без при това да издадем какво вършим, но бяхме близо.
Дузина или повече празни кашончета от кола се мъдреха в ъгъла, а Тиа изглеждаше зле. Няколко непокорни кичура коса се бяха измъкнали от кока ѝ и стърчаха като къдрави рижи мълнии. Имаше торбички под очите и обичайно безукорният ѝ делови костюм беше негладен от дни.
— Той беше там — обявих аз.
Тя вдигна поглед към мен:
— Какво каза той?
— Казва, че ще се върне тази вечер. Вероятно ще трябва да изпратим подводницата обратно в града, за да го вземе. Изглежда, че се е възстановил.
— Слава Богу — изрече тя и се облегна в стола си.
— Вал е подозрителна — продължих аз. — Трябва да ѝ кажете какво става в действителност.
— Щеше ми се да знаех какво става наистина — измърмори Тиа.
— Какво…
— Нямам предвид с Джон — продължи Тиа. — Не ми обръщай внимание. Просто изпускам пара. Ела, искам да ти покажа нещо.
Тиа се изправи, отиде до стената и почука по част от нея. Бяхме поставили изобразителя тук, за да превърне стената в смартскрийн, както предпочиташе да я използва Проф при работа. Почукването на Тиа изкара снимка на Нокс, Епичния от хората на Нютън, когото бях забелязал оня ден. Стената показа видеозаписа как той се превръща в птица и отлита. Последва моето клатене на прицела и неточно следене на птицата, докато не я намерих на другата сграда. Отново се извърши трансформацията. Тиа спря екрана върху фигурата и увеличи лицето му. В близък план беше зърнесто, но все още беше разпознаваемо.
— Какво би казал за това, което видя току-що?
— Способности за самопреобразяване поне клас C — отговорих аз. — Той можа да промени телесната си маса и едновременно да съхрани мисловните си процеси след преобразяването; дори едно от тях би издигнало преобразяването над клас D. Трябва да знам дали може да приема други форми и дали има ограничения в това колко начесто може да се променя, преди да мога да кажа повече.
— Този човек — продължи Тиа — е член на бандата на Нютън от години. Ексел го потвърди с няколко източника. Няма сведения до този момент Нокс да е имал някакви сили. Това означава, че по някакъв начин Нютън или Регалия са го убедили да крие силите си в продължение на години. Притеснена съм, Дейвид. Ако тя може да крие Епични посред бял ден и да не им позволява да демонстрират силите си, нашето разузнаване в този град — въпреки дългото вложено в това време — може би не струва нищо.