— Твоят… какво?
— Дълга история — разсеяно отговори тя, преглеждайки бележките ми за Електричната. — Стоманеното сърце искаше да запази всичко около мен във възможно най-пълна тайна. Затова странеше от истинската ми личност, та да не привлича внимание. Искри, той странеше от почти всички.
— Тук има някаква връзка — казах аз, докато листех бележките с една ръка. — Има връзка с всичко, Меган. Дори причина.
Очаквах тя да възрази, също като Проф и Тиа.
Меган обаче кимна.
— Съгласна ли си?
— Това ми беше причинено. Против волята ми. Аз станах Епична. Определено бих искала да знам, ако е имало нещо повече. Тъй че — да, готова съм да повярвам.
Тя все още гледаше страницата.
— Може би е по-силно от готовност.
Трудно беше да не забележа колко близо до мен стоеше — бузата ѝ почти докосваше моята. Поривът да се пресегна и да я притегля още по-близо бе тъй силен и в този момент ми се стори, че разбирам как се чувства тя, привличана от това да използва уменията си.
— Ако има връзка със слабостта — казах аз, за да се разсея, — трябва да има и тайна как се преодолява влиянието на силите. Можем да те измъкнем от това, Меган.
— Може би — каза тя, после поклати глава. — Тъй че помогни ми, ако това е свързано със „силата на любовта“ или някакви подобни дивотии, ще удуша някого…
Лицето ѝ беше точно до моето. Толкова близо.
— Силата на к-какво? — заекнах аз.
— Не откривай твърде много в това.
— О.
Тя се усмихна. Тогава съобразих, че не можеше да боли — в най-лошия случай би ме застреляла — наведох се и я целунах. Този път тя не се отдръпна.
Усещането беше фантастично. Нямах много опит и бях чувал, че тези неща са притеснителни, но този път — поне веднъж в живота ми — нищо не се провали. Тя притисна устните си в моите, наклони глава настрани и обви топли и подканящи ръце около мен. Беше като… като… Като нещо фантастично, което не исках да свърши. И нямаше да опитвам да го обясня, за да не го разваля някак. При все това някакво гласче в задната част на главата ми ме предупреди — приятел, че ти се натискаш с една Епична.
Изключих тази част от себе си. Колко лесно беше да не се тревожа за последиците в този момент, точно както казваше Меган. Едва чух потропването на вратата си.
Обаче забелязах, когато вратата започна да се отваря.
34.
Меган се откъсна от мен и се завъртя. Тиа — разсеяно загледана в таблета в ръцете си — отвори вратата. Вдигна поглед, после се взря право в мен.
Изстинах.
— Здрасти — започна тя. — Искам да изпратя Вал да нагласи някакви боеприпаси за удара по Нютън. Може да ѝ кажем да те хвърли, а ти да поставиш оная камера за мен. Нещо против? Не ми се чака.
— Ъъ… разбира се.
Устоях на желанието да се огледам за Меган. Тя стоеше току до мен.
Тиа кимна, после се спря.
— Да не те стреснах?
Погледнах купчината книжа, незабелязано изтървани от мен по време на целувката.
— Май днес просто се чувствам непохватен — изрекох аз.
— Бъди готов в пет — отбеляза тя и постави малка кутия на масичката ми. Дистанционно управляваната камера. Отново ме изгледа и си тръгна.
Искри! Втурнах се, затворих вратата и отново погледнах в стаята.
— Меган? — тихо попитах аз.
— Ехо.
Гласът се донесе изпод леглото.
Отидох дотам и погледнах. Меган явно се бе хвърлила на земята и умело се беше изтърколила под леглото. Там долу беше доста претъпкано.
— Хубаво — обърнах се аз към нея.
— Чувствам се като тийнейджърка — оплака се тя, — която се крие от майката на гаджето си.
— И аз се чувствам като тийнейджър — допълних аз. — Понеже съм такъв.
— Не ми го напомняй — изтърси тя, излезе и потърка челото си — беше го одраскала в нещо под кревата. — Ти си с пет години по-млад от мен.
— Пет… Меган, ти на колко години си?
— Двадесет.
— Аз станах на деветнадесет точно преди да излезем от Нюкаго — обясних ѝ аз. — Ти си една година по-голяма.
— Както казах. На практика ти си бебе.
Тя протегна ръка и ми позволи да я вдигна на крака.
— Можем да отидем и да говорим с Тиа — казах аз, щом тя се изправи. — Проф не е тук, а вероятността Тиа да те изслуша е по-голяма. Аз ги обработвах и обяснявах, че не ти си убила Сам. Мисля, че ще ти даде възможност да говориш.
Меган се намръщи и извърна поглед.
— Не точно сега.
— Но…
— Не искам да заставам лице в лице с нея, Дейвид. Достатъчно трудно ми е всичко и без да се тревожа за Тиа.
Аз изпуфтях.