— Добре. Но ще трябва някак да те измъкнем.
— Тръгни по коридора, привлечи вниманието на когото срещнеш и ми разчисти път. Отново ще се скрия в подводницата.
— Предполагам.
Бавно отидох до вратата.
— Дейвид — обади се Меган.
Вдигнах вежда към нея.
— Слизането тук беше откачено — продължи тя.
— Съвсем откачено — съгласих се аз.
— Е, благодаря, задето се държа откачено заедно с мен. Имам нужда от приятел. — Тя направи гримаса. — Искри. Мразя да си признавам такива неща. Няма да раздрънкаш на никого, че съм го казала?
Усмихнах се.
— Ще мълча като намазан с масло охлюв, който се промъква през кухнята на някой французин.
Хванах пушката от вратата, преметнах я през рамо и излязох в коридора. Беше празен. От вида на складовото помещение личеше, че Мизи и Вал бяха свършили с разтоварването на кашоните; надявах се да не са ми ядосани, че съм ги зарязал. Промъкнах се по целия коридор и влязох в салона — пищната стая, която стигаше до дока за подводницата.
Нямаше следа от никого тук. Обърнах се.
Вал стоеше зад мен.
— Ха! — възкликнах аз.
— Явно излизаме веднага — обясни тя.
— Ъъ… да.
Вал ме подмина безмълвно и тръгна към вратата на помещението с дока. Трябваше да осигуря влизането на Меган. Ако Вал влезеше, Меган нямаше шанс да се промъкне в подводницата, без другата да я забележи.
— Чакай! — креснах аз. — Трябва да взема спирила.
— Отивай и го вземай — отвърна тя.
— Добре.
Останах на място един момент и запристъпвах от крак на крак.
— Е? — попита Вал и се спря на вратата към дока.
— При последното ползване на спирила нещо се повреди. Най-накрая останах без двигател насред залива.
Вал въздъхна.
Хайде, подканих я аз.
— Искаш да го проверя? — попита тя, макар да бе ясно, че това е последното нещо, което ѝ се върши.
Изпуснах въздишка.
— Би било страхотно.
— Добре, отиди и го вземи тогава.
Отърчах да го донеса и забелязах как Вал — за щастие — стои в салона. Когато подминах библиотеката, Меган ме погледна — беше стигнала дотам. Кимнах към Вал, вдигнах пръст и грабнах спирила от склада. Изтичах обратно при Вал и започнах да нареждам частите на спирила на едно от канапетата — разположено така, че когато Вал дойде да ги гледа, да бъде с гръб към вратата за дока.
Вал се зае с частите на спирила бързо и ефикасно, провери всяка от тях за драскотини, после погледна дали връзките са закачени правилно и здраво.
Докато Вал работеше, Меган се промъкна в стаята зад нас, после леко отвори вратата към дока. Изчезна в тъмнината нататък.
— Ако нещо се е развалило — обясни Вал, — то не е било недостатък на екипировката.
— Изглежда знаеш много за оборудването — отвърнах аз и посочих спирила. — Почти колкото Мизи.
— Хайде — рече Вал и нагласи последните кабели в комплекта. Дори да бях направил някаква връзка с нея по-рано в подводницата, сега не можех да намеря и следа от нея. Отново беше студена.
— Вал, наистина съжалявам за Сам — казах аз. — Убеден съм, че никой не може да го замени, но някой трябва да използва това оборудване и някой трябва да бъде примамка.
— За мен няма значение, че използваш спирила. Честно, ти за колко непрофесионална ме вземаш?
— Тогава защо си толкова лаконична с мен?
— Лаконична съм с всички — каза тя, подхвърли ми апарата и отиде към дока.
Хванах пушката си и я последвах. Заедно влязохме в късия коридор между стаите, аз затворих вратата зад себе си и ние потънахме в мрак. Оттам минахме, отворихме вратата на дока и последвахме водещите ни към подводницата познати упътващи въжета.
Бях ли дал на Меган достатъчно време? Изпотих се, докато чаках Вал да отвори люка. Меган щеше да трябва да си проправи път през непознатата стая, да отвори люка, после да се промъкне и да го затвори отново.
Не получих знаци дали е успяла, или не.
Слязох надолу и затворих отново люка, докато Вал се настаняваше на пилотското място. Тя включи меките аварийни светлини и ни свали в дълбините.
Притеснено погледнах към тоалетната, но нищо не изглеждаше не на място. Последва кратко напрегнато пътуване из притъмнените води на Вавилар. Вал не опита да завърже никакъв разговор при пътуването ни и въпреки желанието ми да мога да направя нещо за напрегнатата неловкост между нас, просто не можех да го постигна точно тогава. Не и с напрежението от това, че Меган се крие на няколко стъпки от нас.
Най-накрая Вал ни изкара в средата на тих черен залив между осветени постройки; нито една от тях не бе твърде близо. Не винаги употребявахме полупотопените сгради за приставане. Регалия не можеше да гледа навсякъде и докато внимавахме, бързото слизане в центъра на пуст залив можеше да бъде по-незабелязано от постоянното използване на едни и същи докове.