Подадох се през люка и огледах далечните светлини, отразени във водите в ниското. Градът беше толкова нереален. Освен светлините и призрачните звуци на радиа, които свирят в далечината. Все още не бях свикнал с толкова разнообразни сгради — каменен градеж, стъкло, тухли. Върнах се долу и огледах костюма. После неохотно започнах да свалям ризата си.
— Отзад има тоалетна, хлапе — сухо отбеляза Вал.
Хвърлих ѝ поглед и си представих как се натъпквам в малката стаичка с Меган, притиснат до нея, и опитвам някак да се преоблека, без да дам знак на Вал какво става. Изчервих се и си напомних, че Меган вероятно щеше да ме намушка или нещо такова, ако се намирахме в толкова тясно пространство.
Исках да опитам.
За нещастие мозъкът ми се спря на по-добра идея. Глупав мозък.
— Там изглежда наистина тясно — обадих се аз. — Нали не би имала нещо против да отидеш горе?
Вал въздъхна високо, но стана от мястото си, промуши се покрай мен и се качи по стълбата. Съблякох се по боксерки и хванах костюма.
— Не изглеждаш зле без риза — тихо заключи Меган. — Като за зубрач.
За малко да падна, с единия крак в костюма. Меган се бе измъкнала от тоалетната, без да я забележа. Предполагах, че ще остане там докато се облека, но явно не беше. Задействах се по-бързо и опитах да скрия изчервяването си.
— Добра работа между другото — прошепна Меган. — Опасявах се, че ще трябва да пътувам с Вал, а после да се измъквам сама. Това ще е много по-удобно. Мислиш ли, че ще можеш да я разсееш горе?
— Да — отговорих аз.
— За секунда — продължи Меган — ми се стори, че ще се окажеш в тоалетната с мен. Лоша работа. Щеше да бъде забавно да те гледам как не можеш да си намериш място.
Оставих костюма незакопчан, хванах пушката и кутията със спирила и яростно изгледах Меган. Тя не изглеждаше ни най-малко загрижена.
Вече не е затворена в нашата база, рекох си аз. Тук има да се тревожи само за Вал. Меган изглеждаше уверена, че може да се справи с това, ако то стане проблем. Вероятно беше права.
Изкачих стълбата, отместих резето, после поставих спирила върху подводницата, преди да изляза. Носех пушката преметната на гръб със здраво затегнат ремък. Нямаше да бъде лесно достъпна, но нямаше да се тревожа да я загубя във водата.
Вал стоеше опряла гръб в люка и гледаше града. Отидох до нея и посочих незакопчания гръб на костюма си.
— Може ли малко помощ, моля?
Постарах се да я държа надалеч от входа на подводницата. Вече закопчан, не се оглеждах да видя дали Меган се е измъкнала, а вместо това надянах спирила.
— Имам много работа за вършене — обясни Вал, докато ме подминаваше и слизаше през люка. — Ще се занимавам с нея поне няколко часа, тъй че ако свършиш преди това, намери си начин да се забавляваш. Ще ти съобщя, когато съм готова за теб.
Задействах спирила и скочих във водата. Нямаше нужда да се притеснявам за пушката си; щеше да работи отлично след потапянето.
Вал влезе обратно и заключи люка. Аз се задържах за малко във водата там, докато подводницата се потапяше в океана и разкри Меган от другата страна — изглеждаше мокра и нещастна.
— П-п-риятна нощ — разтреперано произнесе тя.
— Даже не е студено — отвърнах аз.
— Казва го човекът в непромокаем костюм.
Тя се огледа.
— Мислиш ли, че тук има акули?
— Непрекъснато се питам това!
— Никога не съм се доверявала на водите в тъмнината.
Тя спря.
— Е, всъщност въобще не ми пука.
— Не си ли израсла в Портланд? — попитах я аз.
— Да, и?
— Ами… то е като пристанище, нали така? Ти не си ли ходила да плуваш там?
— В реката Уиламет?
— Ъм… да?
— Хм, да кажем, че не. Не съм.
Тя погледна към една от далечните сгради.
— Искри. Ако бъда изядена заради теб, Колене, никога няма да чуеш края на историята.
— Поне ще си се върнала от това да бъдеш изядена — отвърнах аз.
— Не ме изпълва с желание да го опитам — и тя въздъхна. — Значи плуваме?
— Не точно — отвърнах аз. Доплувах до нея и протегнах ръка. — Хвани се за мен.
Тя колебливо обви ръце около гърдите ми точно под мишниците.
Меган ме държеше здраво, аз насочих лъча в океана и задействах спирила. Издигнахме се върху струи вода на десетина метра във въздуха. Пред нас се простираше черната стъклообразна повърхност на морето, а оттатък като неонови часови се издигаха кулите на потопения Манхатън.