Меган тихо издиша, все още хваната за мен.
— Не е зле.
— Не си ли виждала спирила в действие?
Тя поклати глава.
— Тогава може ли да предложа да се държиш здраво? — продължих аз.
Тя ме послуша и се уви около мен, което не беше неприятно положение. След това опитах нещо, което упражнявах. Наведох се напред, обърнах двигателите на краката си назад под ъгъл и спуснах ръка надолу — не ръката с лъча, а другата, с по-малкия ръчен двигател за маневриране.
Това ни предпази да не паднем във водата — ръчният двигател даваше тласък нагоре, а двигателите на краката назад. В резултат ние се носехме през водата, като двигателят на ръката ми ни издигаше толкова, че да останем отгоре. В двадесет и седем и половина случаи от петдесет и четири завършвах това изпълнение, като се забивах с лице във водата. Този път, слава Богу, успях да го направя без подобно излагане.
Вятърът ме шибаше през лицето, а водните пръски по кожата ми бяха студени. Ухилих се и насочих и двама ни към един от покривите. Щом го достигнахме, произведох тласък отдолу и си послужих с направляващия двигател на ръката си, за да забавя инерцията ни напред. Понесохме се високо във въздуха, а друга струя вода от ръката ми ни побутна към стряхата на покрива, където стъпихме.
Застанах триумфиращо, обгърнах Меган с една ръка и погледнах надолу, за да видя дали ме съзерцава с благоговение.
Наместо това зъбите ѝ тракаха.
— Толкова… студено…
— Но беше страхотно, нали? — казах аз.
Тя издиша, измъкна се от мен и стъпи на покрива. Неколцина души ни зяпаха от навес в другия край на постройката.
— Не е особено незабележимо — отбеляза тя. — Но да, страхотно е. А и можеш да спреш да ме зяпаш.
Откъснах поглед от това как влажната тениска под якето прилепваше по кожата и сутиена ѝ.
— Съжалявам.
— Не — каза тя, закопча якето си и нагласи копчетата. — Няма проблем. Искам да кажа, дразнех те, задето заглеждаш други жени. Това означава, че искам да гледаш мен. Следователно не бива да се дразня, когато го правиш.
— Ммм… — обадих се аз. — Значи ти си страхотна и логична.
Тя ме изгледа безизразно. Аз просто свих рамене.
— Все още не съм сигурна, че това ще подейства — продължи тя.
— Ти си тази, която дойде да ме види — отвърнах аз. — И ако не си забелязала, в базата, онзи момент в моята стая… тогава май действаше добре.
Стояхме, гледахме се един друг и аз се раздразних как изведнъж се почувствахме неловко. Все едно някакъв шишко внезапно си е проправил път между нас на бюфета, за да се добере до макароните със сирене.
— Трябва да вървя — обясни тя. — Благодаря ти. Задето искаш да говориш. Задето не ме предаде. Задето… си ти.
— Доста ме бива да бъда себе си — отговорих аз. — Имал съм на разположение всички тези години, за да се упражнявам — напоследък почти не бъркам.
Гледахме се един друг.
— Е, хм — подех аз и запристъпвах от крак на крак — искаш ли да дойдеш с мен, за да проверим Разрушение? Искам да кажа, ако не правиш нищо друго важно.
Тя вирна глава.
— Ти да не ме покани на среща… за да шпионираме смъртоносен Епичен, който планира да разруши града?
— Е, нямам много опит с излизането на срещи, но все съм чувал да казват, че трябвало да вземеш нещо, за което знаеш, че ще хареса на момичето…
Тя се усмихна:
— Хубаво, да се залавяме тогава.
35.
Извадих мобилния за карта на района, Меган надникна през рамото ми и посочи на юг.
— Оттук — каза тя. — Имаме да повървим.
— Сигурна ли си, че не искаш… — посочих спирила в краката си.
— Коя част от „шпионирането“ включва това да летиш през града и да привличаш вниманието на всички наоколо?
— Забавната — намусено отвърнах аз. Бях се упражнявал преднамерено. Исках да покажа какво зная.
— Добре — продължи Меган, — може и да няма значение, но предпочитам да кротувам. Да, Регалия искаше да те прелъстя, но аз не искам да се държа показно…
— Я почакай, какво? — спрях се аз.
— О, хм, да — Меган направи гримаса. — Съжалявам. Имах намерение обяснението ми да бъде по-добро.
Тя прокара ръка през косата си.
— Регалия искаше аз да те прелъстя. Не съм сигурна колко знае за миналото ми с Възмездителите и смятам, че сама е измислила идеята за мен и теб. Но не се притеснявай; още преди да дойда реших, че няма да работя активно срещу Възмездителите.