— Не това имах предвид — и хвърлих поглед към нея.
Тя въздъхна.
— Раздразнителна съм. Все едно не съм спала достатъчно. Искам да си го изкарам на всеки наоколо, но скоро ще изчезне.
Тя сви рамене.
— Този път е по-добре отпреди. Не знам защо — макар че както и да изглежда, в действителност аз не съм толкова могъща.
— Ти казваше нещо подобно и преди.
— Понеже е вярно. Но… така, това може да бъде и предимство. Ето защо мога да върша тези неща и да не се преобразявам незабавно. Това е по-трудно за наистина могъщите Епични. За мен единственият път, когато става наистина зле, е при превъплъщаване.
Поехме по мост.
— Странно е — отбелязах аз — някой Епичен да говори толкова откровено за всичко това.
— Странно е — каза тя — глупавият ти глас да говори толкова много за тайните ми.
После се намръщи.
— Извинявай.
— Всичко е наред. Една приятна разходка с Меган няма да бъде наред, ако не ни съпроводят няколко язвителни забележки.
— Не, не е наред. Това не съм аз, Колене. Аз не съм толкова хаплива.
Въпросително шавнах вежди.
— Добре де — тросна се тя. — Може би съм. Но не оскърбявам. Или поне не искам. Мразя това. Все едно мога да усетя как се изплъзвам сама на себе си.
— Как мога да помогна?
— Добре е, когато говориш — отвърна тя. Пое дълбоко дъх. — Разкажи ми за проучванията си.
— Малко е зубраческо.
— Мога да го преживея.
— Добре… намерих тези връзки между някои Епични и слабостите им, нали така? Излиза, че има и следваща стъпка. Но за да проуча това, ще трябва да отвлека някой Епичен.
— Никога не мислиш на дребно, нали, Колене?
— Слушай сега — спрях я аз. — Това е страхотна идея. Ако мога да заловя Епични и след това успея да използвам слабостта им, за да не им позволя да използват силите си, мога да открия колко време им отнема да станат нормални. Мога да им задавам въпроси, да измъквам от миналото им връзки, които могат да покажат какво най-вече създава слабостите.
— Или можеш да интервюираш напълно желаещия Епичен, който върви до теб.
Изкашлях се в ръка.
— Така, хм, тази схема може и да е започната, понеже мислех как да те освободя от силите ти. Прецених, че ако знам колко време отнема и какво се изисква, за да удържаш някой Епичен… Знаеш. Това може да ти помогне.
— Ау — рече тя. — Това трябва да е най-сладкият начин, по който някой изобщо ми е казвал, че планира да ме отвлече и затвори.
— Аз само…
— Не, всичко е наред — каза тя и всъщност взе ръката ми. — Разбирам чувството. Благодаря ти.
Кимнах и известно време повървяхме. Нямахме бърза работа. Мисията на Вал щеше да ѝ отнеме часове, а Разрушение нямаше да ходи никъде. Тъй че нямаше нищо лошо в това да се наслаждаваме на нощта — е, доколкото е възможно, като държим сметка за всичко.
Вавилар беше красив. Започвах да харесвам странната светлина на боята. След еднообразното огледално сиво на Нюкаго, толкова много цвят омагьосваше. Вавиларците можеха да рисуват каквито стенописи искаха — от имена, надраскани по дължината на подминатата от нас сграда, до красиво и изящно изображение на вселената на върха на друга.
Въпреки че все още не бях свикнал със спокойствието на хората тук, трябваше да призная, че в тях имаше някакъв привлекателен каприз. Толкова зле ли щеше да бъде, ако това е всичко в живота? Докато ги подминавахме тази нощ, а те си говореха, биеха барабани и пееха, открих, че хората ме дразнеха много по-малко отпреди.
Може би заради компанията. Държах Меган под ръка; тя вървеше близо до мен. Не говорехме много, но и нямаше нужда. За момента тя отново беше при мен. Не знаех колко щеше да продължи, но в това място на живи цветове отново можех да бъда с Меган. Бях благодарен за това.
Преминахме на висока сграда и доближихме източната страна на града, където Разрушение чакаше. Свърнахме към мост, който водеше към още по-висока сграда. Тя щеше да бъде подходяща за поставяне на камерата на Тиа или за намиране на по-добро място.
— Тревожа се, че когато се превъплъщавам, в действителност не се завръщам аз — тихо изрече Меган. — Това е някаква друга моя версия. Когато това става, се притеснявам, че най-накрая нещо ще се прецака и че другата личност ще обърка работите. Работи, които не искам да бъдат объркани.
Тя ме погледна.
— Ти си истинската — казах аз.
— Но…
— Не, Меган. Не можеш да прекараш живота си в притеснения за това. Каза, че силите вземали някаква твоя версия, която не умирала — всичко останало си е същото. Просто живо.