Изпъшках.
— Трябва да говорим за Стоманеното сърце, между другото — добави Меган. — Не трябваше да правите каквото направихте.
— Той беше тиранин — възразих аз, проверих с прицела сградите близо до Разрушение и взех да търся добро място за камерата. Спрях се на зиналото водно пространство там, където постройката изгоря изцяло. Овъглени греди и парчетии от други отломки стърчаха от океана като строшените зъби на гигантски потопен във водата боксьор — отворил уста и отметнал глава назад.
Меган не ми отвърна и затова я погледнах.
— Изпитвам съжаление към тях, Дейвид — тихо започна тя. — Знам какво е усещането; Възмездителите биха могли да екзекутират мен. Стоманеното сърце беше тиранин, но поне управляваше един приличен град. Вземем ли всички неща предвид, той не беше тъй лош, разбираш ли?
— Той уби баща ми — отговорих аз. — На човек не му се дава разрешение да убива, защото не е толкова зъл, колкото би могъл да бъде.
— Предполагам.
— Имаш ли такива притеснения по отношение на Регалия?
Меган поклати глава.
— Съчувствам ѝ, но тя планира да позволи на Разрушение да изпари града. Трябва да бъде спряна.
Изсумтях съгласието си. Просто ми се щеше да мога да се отърся от усещането, че Регалия е един ход пред нас. Подадох пушката на Меган:
— Пазиш ли ме? — попитах я; тя кимна и я взе.
— Ще трябва да отида до сградата точно след изгорената от тях. Достатъчно висока е, тъй че ако поставя камерата на ръба веднага под покрива, тя ще има чиста линия на наблюдение.
Извадих връченото ми от Тиа кашонче — водоустойчива кутия с малката камера вътре. Поставих си слушалката, после настроих мобилния на частна честота, съвпадаща с тази на Меган, за да можем да разговаряме, без да ползваме общата честота на Възмездителите.
— Дейвид — рече Меган, извади своя P226 от кобура на хълбока си и ми го предложи. — За късмет. Само не го изпускай в океана.
Усмихнах се, взех оръжието, после скочих върху зданието.
В спирила определено имаше нещо освобождаващо. Водните струи ме забавиха, докато не кацнах меко в морето. Не исках да привличам внимание и оттам си послужих с двигателите под водата, за да ме прекарат през улиците.
Около две улици по-нататък установих, че дименсионалното ми облекло — човече, това звучеше яко — е изчезнало. Явно силите на Меган работеха само на много близко разстояние. Това съответстваше на откритото от мен преди години, когато бях съобразил, че при всяко виждане на „Зарево“ в Нюкаго наблизо винаги се намира някаква смътна фигура. На Меган ѝ се беше налагало да е наблизо, за да поддържа комбинацията.
Щом стигнах зданието, погледнах нагоре. Трябваше да се издигна десетина етажа нагоре, за да заема позиция, при която камерата да може да вижда Разрушение. Спирилът можеше да ме издигне дотам, но сега бях достатъчно близо до Епичния и ако се понесях толкова нависоко, някой със сигурност щеше да ме забележи.
Поех дъх, оставих спирила да ме издигне на един етаж, а после влязох в сградата през счупен прозорец.
— Ще се кача през постройката — тихо казах аз на Меган. — Да си забелязала някого от наблюдателите на Регалия?
— Не — отвърна тя. — Вероятно и те са в сградите. Търся прозорци.
Свалих ръкавиците на спирила, закачих ги за колана и влязох във влажната и обрасла вътрешност на зданието. Успях да се измъкна от овощната градина през коренищата, намерих коридор и тръгнах по него. Подминах стара асансьорна шахта, където вратите бяха разбити от клоните на дърветата, и продължих да вървя, докато не намерих стълбището. Отворих със сила вратата и намерих вити стълби, обрасли с корени и лиани. Сякаш растенията пускаха пипала в такива шахти в търсене на водата надолу.
Включих светлината на мобилния и се стараех да я държа слаба. Не исках някой да забележи движеща се светлина през някой от прозорците, но сметнах, че щом листакът закрива гледката, ще си бъда съвсем наред на стълбището. Започнах да изкачвам стъпалата и взех първите без трудности.
— Това е хубаво оръжие — произнесе Меган в ухото ми, когато започнах втория ред. — Светлинни индикатори, изстрелване със сгъстен въздух… Активно инфрачервено и термално прицелване? Контрол за стрелба от дистанция? О, граватоници за намаляване на отката! Мога ли да го задържа?
— Мислех, че предпочиташ пистолетите — обадих се аз от участък разбити стъпала. Вдигнах поглед, подскочих, сграбчих някакъв корен и го изкачих с известна трудност.
— Едно момиче трябва да бъде гъвкаво — отвърна Меган. — Стилът ми е отблизо и в лице, но понякога се налага някой да бъде застрелян от разстояние.