Тя прекъсна.
— Мисля, че току-що забелязах удобна позиция в съседната на теб сграда. Не мога да я видя добре. Ще сменя положението си.
— Някакви птици? — изсумтях аз, докато се катерех. — Птици?
— Имам едно подозрение. Преди да тръгнеш, огледай се за гълъби на близките покриви.
— Окей…
Успях да изкача коренищата до следващата площадка, после се залюлях и се приземих на стъпалата. Следващият ред беше лесен.
— Хм — каза Меган. — Виж сега. На онзи покрив има гълъб, сам-самичък, посред нощ.
— Един от хората на Нютън — казах аз. — Нокс, Епичен със силата да си променя облика.
— Нокс? Познавам го. Не е Епичен.
— И ние не го мислехме за такъв — обясних аз. — Показа уменията си за пръв път преди няколко дни.
— Искри! Мислиш, че…?
— Може би — отговорих. — В записките ми е отбелязано, че способността за телепортиране на Разрушение има нужда от време, но той явно вече няма това ограничение. Сега пък този Нокс. Нещо става, дори и да е само някакъв странен заговор, при който Регалия се преструва, че притежава сили, каквито няма.
— Да — съгласи се Меган. — Ти вече там ли си?
— Работя по въпроса — отговорих аз, докато вземах още един ред стъпала. — Това май е доста работа.
— Мрън-мрън — обади се Меган.
— Казва жената, която наблюдава удобно от…
— Чакай! Дейвид, Проф е тук.
Замръзнах на стълбата до избледняла цифра 15 на бетонната стена.
— Какво?
— Оглеждах прозорците — обясни Меган. — Дейвид, в един от тях седи Проф. Сега го гледам през мерника.
— Искри.
Добре де, беше казал, че ще дойде в града тази вечер.
— Какво прави?
— Наблюдава Разрушение — тихо каза Меган, а напрежението струеше от гласа ѝ. — Не е тук за нас. Не изглежда да ме е забелязал.
— Проверява Разрушение — съгласих се аз. — Знаеш ли за сградата, която рухна тук?
— Да.
Меган прозвуча отвратено.
— Не можех да го спра, Дейвид. Аз…
— Не е имало нужда. Проф спаси хората.
— Със силите си?
— Да.
Меган замълча известно време по линията.
— Той е могъщ, нали?
— Много — въодушевено отговорих аз. — Две отбранителни способности, всяка от които би го определила като Висш Епичен. Знаеш ли колко необичайно е това? Дори Стоманеното сърце имаше само една защитна способност — непробиваемата си кожа. Трябваше да видиш Проф, когато ни спаси в Нюкаго.
— В тунелите? — попита Меган. — Когато аз…?
— Да.
— Предавателят ми не го е записал — продължи тя. — Само как ти говориш.
— Беше невероятно, повярвай ми — настоях аз, все още въодушевен. — Никога не съм чел за Епичен като Проф и умението му да изпарява твърди вещества. Освен това, силовите му полета — те със сигурност са клас A. Той направи огромен тунел под водата и…
— Дейвид — прекъсна ме Меган. — Колкото по-могъщ е Епичният, толкова по-трудно е за него да се съпротивлява на… промените.
— И точно затова това е толкова вълнуващо — обясних аз. — Не виждаш ли, Меган? Ако някой като Проф може да остане добър, това означава извънредно много. Това е символ, може би дори по-голям от убийството на Стоманеното сърце! Това доказва, че Регалия и останалите също могат да го преодолеят.
— Предполагам — колебливо каза Меган. — Просто не ми харесва, че е тук. Ако ме види…
— Ти не си ни предала — възразих аз, докато се катерех по грамадно коренище. — Не и в действителност.
— Аз… го направих — рече Меган. — А дори и да не съм, има други проблеми.
— Искаш да кажеш Сам? — попитах аз. — Обясних, че не си го убила ти. Смятам, че почти ги убедих. Както и да е, почти на върха съм. Къде е гълъбът?
— Насочил се е право на юг от теб. Докато кротуваш, ще бъдеш в безопасност.
— Добре. — Поех дъх, щом стигнах осемнадесетия етаж. Бях започнал на десетия, а в сградата имаше двадесет. Още два, щях да мога да поставя камерата и да се махам.
— Дейвид — продължи Меган. — Ти наистина вярваш в това, нали? Че можем да му се противопоставяме?
— Да — потвърдих аз.
— Огън — тихичко произнесе Меган.
Спрях се на стълбите.
— По какво? — попитах аз.
— Той е моята слабост.
Изстинах.
— Зарево — продължи тя — е моята противоположност. Той е мъж, аз съм жена. В онази вселена всичко е наобратно. Там огънят е моята сила. Използването му като прикритие беше страхотно; никой не би използвал огън, за да опита да ме убие, щом се смята, че моите сили са основани на огъня, нали така? Само че на светлината на естествен огън сенките, които призовавам, се разпадат и изчезват. По някакъв начин знам, че ако загина в огън, няма да се превъплътя.