Погледнах хартийките в ръката си.
— Да. Той си служи с някакъв странен Епичен метод за текстване. После ще ти покажа.
Трябваше да поставя камерата и да продължавам нататък. За щастие, двадесетият етаж беше последният ред стъпала. Натиснах вратата в края на стълбището, но тя не помръдна. С ръмжене натиснах малко по-здраво.
Потръпнах, когато се отвори с високо проскърцване. От другата страна имаше антре — обрамчено с тъмен дървен перваз, с много хубав килим на мраморния под, макар и натрошен от растенията.
— Дейвид, ти какво направи току-що? — попита Меган.
— Може и да съм отворил една врата малко шумничко.
— Така, птицата погледна в твоята посока. Искри! Лети към сградата. Бързай.
Тихичко изругах и минах през стаята възможно най-бързо. Подминах обраслото бюро в приемната и влязох в офиса оттатък. Прозорецът гледаше право към Разрушение.
Качих се на перваза.
— Птицата току-що кацна на прозорец в твоята сграда, един етаж под теб, но от южната страна — съобщи Меган. — Трябва да те е чул, но не е бил сигурен за мястото.
— Добре — прошепнах аз, пресегнах се и поставих камерата от външната страна на зданието. Това беше от изток, тъй че птицата не би трябвало да ме види. Камерата лесно си застана на мястото.
— Разрушение?
— Не гледа към теб — каза Меган. — Не е забелязал. Но ако тази птица наистина е един от Епичните на Нютън…
Ако е…
В главата ми започна да се оформя идея.
— Хммм — произнесох аз, докато почуквах по камерата, за да я активирам.
— Дейвид? — попита Меган. — Какво значи този тон?
— Нищо.
— Ти импровизираш, нали?
— Може би.
Тихо се вмъкнах отново в стаята.
— Кажи ми, Меган. Какъв е единственият най-сигурен начин да разберем дали тоя тип, Нокс, е крил силите си през цялото време, или пък Регалия — чрез измама или други средства — му е предала способностите си?
Тя помълча за миг.
— Искри. Искаш да го отвлечеш, нали?
— Е, Вал няма да се върне поне още час. Мога да направя нещо полезно с времето си.
Спрях.
— Наистина нямам търпение да разбера дали е имал някакви кошмари напоследък.
— Ами ако Проф или Разрушение забележат какво вършиш?
— Няма да се стигне дотам — заявих аз.
— Слонце — отсече Меган.
— Приемам обвинението. Можеш ли да заемеш позиция и да ме покриваш от някой от прозорците?
Меган въздъхна.
— Я да видим.
37.
Това, мислех аз при преминаването си през натруфения обрасъл офис, е безумно.
Да изляза срещу Епичен, когото не познавам? За когото нямам проучвания, бележки, никакво разузнаване? Приличаше на скок в плувен басейн, без да провериш дали приятелите ти не са го напълнили със змии.
Трябваше да го направя.
Ние бяхме слепи; Регалия ни въртеше на малкия си пръст. Проф го нямаше никакъв цял ден, по време на най-трудните етапи на планирането; по-лошото беше, че дори и той да помогнеше, Регалия вероятно ни манипулираше, понеже познаваше него и Тиа. Трябваше да направя нещо неочаквано, а известните на Нокс тайни можеха да се окажат от огромно значение. Утешавах се с идеята, че поне не опитвах да се заема сам с Разрушение или Нютън. Все пак този беше просто низш Епичен.
Не бях сигурен как ще реагира Проф. Споделил му бях за плана си за отвличане на Епичен — и той рече, че или съм точно това, от което се нуждаят Възмездителите, или съм опасно безразсъден. Може би бях и двете.
Но той не ми беше забранил изрично да опитам. Просто не искаше да излагам екипа на опасност. А това тук нямаше да изложи екипа на опасност.
Отново надзърнах в стълбището. Трябваше да вдигна още шум, та Нокс да съобрази, че е отишъл на неправилното място. Щом дойдеше да ме провери, можех да го спипам. Лесно като фасул.
Не че знаех как да готвя фасул.
Тропнах по пода, съборих стара настолна лампа от някаква масичка, а после изругах, все едно съм се блъснал в нея. След това се върнах на стълбището и хванах оръжието на Меган с две ръце, готов за стрелба. Мобилният ми беше затъмнен, тъй че единствената светлина бе луноподобното сияние на увисналите от клоните обли плодове.
Напрегнато чаках и само слушах. И наистина чух нещо на стълбището. Много надолу отекваше стържене. Или се донасяше от етажа под мен? Със странната акустика беше трудно да се определи.
— Той влиза.
Подскочих от гласа на Меган. Въпреки че бях намалил звука на приемника, в ухото ми той прозвуча като гръмотевица.