— Влезе през прозореца и е на етажа точно под теб.
— Добре — тихо изкоментирах аз.
— Има раздвижване и на първия етаж — продължи тя. — Така де, първият етаж над нивото на водата. Дейвид, според мен някой друг се намира в тази сграда.
— Мародери?
— Не мога да получа видеоизображение. Искри. Трудно ми е и да надникна хубаво на твоето място. Твърде е обрасло. Изгубих Нокс. Може би трябва да го изгониш навън.
— Предпочитам да избягвам стрелбата, ако е възможно — отвърнах аз. — Кой знае чие внимание ще привлече.
— Пушката има ли вграден заглушител? — попита Меган.
— Ъъ…
Имаше ли?
— А, ето го. Електронно компресиран заглушител на цевта. Искри, тази пушка е добра.
Жегна ме ревност, което беше свършено глупаво. Та това беше просто пушка. Дори не беше толкова добра като старата ми. Начаса се засрамих, че мисля лошо за оръжието — което беше още по-глупаво.
Наострих уши на стълбището в опит да доловя дали някой не се промъква. Чух нещо, но то идваше иззад мен, от стаята, където бях монтирал камерата. Сподавих една ругатня. Нокс някак беше заобиколил и беше влязъл през прозореца на директорския офис. Инстинктивно понечих да хукна към него, но потиснах импулса. Отворих вратата към стълбището и се промъкнах през нея.
Никакво прибързване. Наблюдавах през вратата на стълбището и видях как вратата на офиса се отвори мъничко. В светлината на надвисналите плодове в преддверието се появи нечия фигура. Нокс. Слаб, с щръкнала коса и около четиридесет обеци. На рамото си носеше мобилен, а в две ръце държеше коварна на вид Берета. Провери ъглите и се прокрадна в помещението.
— Който и да е бил това — прошепна той, — бил е тук.
Не можах да чуя отговора, който той получи в слушалката си.
— Такава глупачка си, Нютън — каза той и приклекна да огледа лампата, която бях бутнал. — Сигурно са били просто хлапета. Търсели са непокътната храна.
Озадачих се, задето една Висша Епична допускаше такъв човек да говори с нея така. Нокс трябва да беше по-могъщ, отколкото предполагах. Той се изправи и тръгна към стълбището. Отдолу отново отекна шум и Нокс се спря.
— Чух нещо — каза той и тръгна по-непредпазливо напред. — От стълбището, далече отдолу. Явно бягат… Да… — Той стигна до вратата. — Окей. Ще проверя. Ние…
С ритник отворих вратата в лицето му.
Гласът на Нокс секна насред изречението. Скочих в стаята и забих юмрук в корема му. Той изтърва оръжието си. Носех в лявата си ръка пистолета на Меган и сега замахнах с него с надеждата да го стоваря в тила на Нокс.
Той успя да се метне настрани и аз не улучих, но веднага се хвърлих и го стиснах за врата. Ейбрахам ме беше научил на няколко хватки. Ако можех да го задуша до безсъзнание…
Нокс изчезна.
Точно така. Преобразяване.
Идиот, казах си аз, когато гълъбът изпърха и отлетя от мен. За щастие, гълъбите не бяха най-пъргавите птици. Докато този опитваше да се ориентира, аз изтичах до вратата на директорския офис — онзи с прозореца. Затръшнах я и затворих гълъба в по-тясното помещение.
Той полетя надолу по стълбището.
— Дейвид? — обади се Меган.
— Изплъзна ми се. Но изтърва оръжието си, а и аз му попречих да излезе от сградата. Сега е някъде на стълбището.
— Внимавай — напрегнато рече тя.
— Ще внимавам — отговорих аз и надзърнах в стълбището. Не можех да съм сигурен, че Нокс е невъоръжен — сума хора носеха по две оръжия, а и по всичко личеше, че дрехите и оръжията, които бяха на Нокс, изчезваха при трансформирането и се появяваха отново, щом той се превърнеше в човек. Това беше съвсем обичайно за средните менящи формата си Епични.
Стори ми се, че чувам пърхане на криле, и реших да последвам звука надолу по стълбите. За нещастие, това значеше, че може би сам влизам в капан като онзи, който бях заложил за Нокс преди малко.
— Виждаш ли нещо? — попитах аз.
— Наблюдавам… — отговори Меган. — Да! На предпоследния етаж в светлината на плодовете се движат сенки. Той тича нататък. Да го накарам ли да се наведе?
— Да, моля те — отвърнах аз и притиснах гръб в бетонната стена.
По линията чух няколко изстрела. Дори и модерните заглушители не можеха напълно да елиминират звука от стрелбата. И все пак правеха чудеса. Всеки отблясък от изстрелите щеше да остане скрит, което беше важно в нощ като днешната, а и стрелбата не звучеше съвсем като стрелба. По-скоро като металическо щракане.
От съседната стая се чу хрущене на стъкло. Меган не се стараеше да улучи Епичния; целта на изстрелите ѝ беше да го накара да се притеснява повече от нея, отколкото от мен. Стори ми се, че чувам мъжки ругатни откъм стаята.