— Влизам — обявих аз. Отблъснах се от ствола на едно дърво и отворих летящата врата, после се сниших в търсене на моята мишена. Чух тежко дишане, ала не видях нищо. Помещението беше просторно, някакъв голям офис с потрошени кабинки и стари компютри. Докато се прокрадвах напред, минах край няколко от тези кабинки, превърнати в малки жилища с помощта на опънати платнища. Вътре имаше по някоя и друга забравена чаша и обичайните останки от човешко присъствие. Всичко беше изоставено.
Меган беше стреляла през редицата големи прозорци на стената срещу мен. Във въздуха се стелеше прах. В светлината на плодовете приличаше на сопол от носа на малчуган, който кашля светещи пръчици.
Как можех да намеря Нокс в това помещение? На практика той можеше да се крие вечно, ако се превърнеше в птица. Никога не бих…
Нещо изскочи от кабинката до мен. Черно тяло с козина и нокти. Писнах, инстинктивно стрелях и не улучих. Създанието ме удари зле и ме отблъсна. Пистолетът на Меган тупна на пода. Борех се да отблъсна съществото. Беше по-дребно от мен. Ама тези нокти! Одраха ме отстрани и ребрата ми почнаха свирепо да горят.
Олюлях се. С една ръка отблъсвах звяра, а с другата се пресягах за пистолета. Не го открих, но стиснах нещо студено и метално в покритата кабинка до нас. Вдигнах го и го стоварих в главата на съществото.
Кутийка спрей?
Когато звярът пак ме връхлетя, напръсках муцуната му със светеща синя боя. Светлината ми разкри, че това е куче, само дето не знаех породата. Беше слабо, късокосместо и с остра муцуна. То отстъпи, после очертанията му се размиха. Псето се превърна в човек. Човекът се изправи и отри боята от очите си.
— Помощ! — викнах аз. — Имаш ли видимост?
— Може би — отговори Меган. — Ама мислех, че ти го искаш жив!
— Повече искам аз да съм жив. Стреляй!
Нокс се добра до пистолета, който бях изтървал.
Нещо разби единия прозорец и Нокс се люшна настрани, когато куршумът на Меган го улучи в рамото. Върху стената зад него плисна тъмна кръв. Нокс се свлече. Изглеждаше замаян. Лицето му светеше от синята боя. Той изпъшка, пусна пистолета, превърна се в гълъб и тромаво излетя.
— Улучих ли го? — попита Меган в ухото ми.
— Точно в рамото — отговорих аз и напрегнато издишах. — Благодаря ти.
— Просто се радвам, че не те застрелях. Целех се през инфрачервения мерник.
С пъшкане се изправих на крака, притиснал с длан мястото, където ме одраха ноктите на Нокс. Бях жив, но не успях да го заловя. Въпреки това, навярно би трябвало да се считам за късметлия.
В другия край на стаята се чу пърхане на крила. Свъсих се, взех пистолета на Меган и се запрокрадвах напред. На светлината на плодовете видях петна от някаква тъмна течност на едно от бюрата. Проследих ги до перваза на един прозорец, където седеше светещ в синьо гълъб.
Ранен е, забелязах аз. Не може да лети.
Гълъбът ме видя, подскочи от перваза и запърха тромаво. Докато се мъчеше да остане във въздуха, от него се посипаха пера. Едва успя да долети до съседната сграда и се принуди да кацне.
Значи можеше да лети, обаче зле. Огледах раната си. Издрасканото болеше, но не изглеждаше опасно за живота. Пак погледнах през прозореца, после прибрах пистолета и нахлузих ръкавиците, които бяха окачени на колана ми. Вдигнах ги, а докато спирилът загряваше, проверих джетовете на краката.
— Тръгвам след него.
— Ти си…
Пропуснах следващите думи на Меган, понеже скочих през прозореца. Двете струи вода ме вдигнаха преди да ударя водата. Изскочих пак във въздуха с една ръка надолу — поточната струя сочеше към водата. Повъртях се малко, за да се ориентирам.
Точно пред мен гълъбът — който още светеше в синьо по лицето и гушата — скочи от мястото си и опита да избяга. С усмивка насочих ръчния двигател зад мен, за да ме наклони напред. Така краката ми изстрелваха вода назад и надолу под ъгъл.
Понесох се. Вятърът вееше в лицето ми, докато преследвах отслабената птица. Тя литна във внезапен отчаян пристъп на бързина и остана пред мен, въпреки раната. Изстрелях се след нея, взех един завой с усукване и натиск с бедрата като скиор, после пак подкарах в друга посока. Пред мен птицата кацна на един прозорец да отпочине. Щом се доближих, гълъбът се залюля и полетя с пърхане и пляскане. Изглеждаше като светеща синя топка.
Понесох се с рев след него и усетих, че се усмихвам. Още откакто почнах да се упражнявам със спирила, исках да опитам нещо такова. Истинско изпитание за уменията ми, колкото и да бяха нестабилни.