— Има ли пробойна?
— Мисля, че да… и има основателна причина…
— Ами ти какво търсиш все още на борда, драги? — попита щурманът. — Защо поне не отидеш на сушата и междувременно не се опиташ да спасиш колкото е възможно повече неща от кораба?
— А вас какво ви засяга къде ще се настаня? — измърмори недоволно особнякът, на когото, изглежда, разпитът започна да досажда.
— Охо, я по-спокойно, мой човек — каза студено морякът, — можеш ли да ни обясниш защо си останал тук съвсем сам, а екипажът се е спасил с лодките?
— Защото не мога да плувам до Индия — отвърна кратко мъжът, — а сега вече знаете каквото искахте да знаете и ме оставете на мира.
— И ти искаш да останеш тук, на борда? — възкликна щурманът учудено.
— Разбира се, че искам — гласеше отговорът, — имам си всичко, от каквото се нуждая, и ако ми доскучае, винаги мога да седна в йолата и да отплавам.
— Къде са документите на кораба?
— Питай капитана!
— Ще ти кажа нещо, момчето ми — додаде щурманът, който много добре разбра, че от тази опърничава личност нищо не можеше да се изкопчи, а в същото време розовата светлина, проникваща през палубния люк, му издаде, че тъкмо в този момент слънцето залязваше, — ако не се вразумиш с добро, само ще си изпатиш… Боцмане, я донеси фенера от лодката и го запали, преди да се е стъмнило. После потърси и събери всички свещи и фенери, каквито намериш… ти, Боб, ще вземеш лота и ще видиш колко е дълбока водата около кораба… можеш да провериш и докъде е достигнало нивото й в трюма, а ти, Джек, заедно с Нед отиваш в трюма и оглеждате товара. Нека Джон остане при мен, за да претърсим каютата. Апропо, приятелю, нямаш ли повече от този сорт на борда? — попита той после странния отшелник, като си взе от сандъчето една пура и я запали с оставеното на масата огниво.
— А какво право имате да идвате тук, на борда, и да се държите тъй господарски? — избухна в този момент непознатият.
— Ти да не би да си собственикът? — попита подигравателно щурманът.
— Засега да — опъна се човекът, — корабът е предоставен на мен и всичко, което се намира в него, е мое.
— Бре да се не види — засмя се морякът, — и на всичко отгоре дяволски негостоприемен собственик, който не предлага на гостите си даже и чаша грог. Не се ли срамуваш, приятелче? Хей, хора, я първо си пийнете, а после си плюйте на ръцете!
Моряците не чакаха да ги поканят втори път, отдавна вече хвърляха жадни погледи към бутилката с арак. Но след това те бързо излязоха от каютата, за да изпълнят получените заповеди.
Но междувременно, изглежда, някакво особено безпокойство облада досегашния обитател на каютата и то бе толкова очевидно, че нямаше как да убегне даже и на щурмана, чието внимание дотогава бе насочено повече към самата каюта, отколкото към нейния пасажер.
Всъщност, изглежда, едва сега този мрачен тип изтрезня напълно или пък схвана какво собствено бе намерението на непознатите. Това не беше някакво бегло посещение на минаващ оттук кораб, а ставаше въпрос за претърсване, може би и грабеж на неговия плавателен съд и той реши да се противопостави.
— А теб какво те засяга — рече той със смръщени вежди, — докъде е потънал корабът във водата и какъв е товарът му, а? Не ти ли казах, че сме взели само баласт?
— Ти за това не си блъскай много главата, момчето ми — засмя се щурманът, който не изглеждаше настроен да обръща внимание на каквито и да било възражения от страна на този човек, — ами я преди всичко ми кажи къде са вашите корабни документи… или капитанът ги е взел със себе си?
— Проклет да е капитанът! — изскърца със зъби непознатият и като се опря с юмрук на масата, се надигна от мястото си. — Да не сте пирати, дето превземат чуждите кораби на абордаж и после се разпореждат на тях, като че са техни собственици?
— И това не сме — отговори щурманът, — ние сме честни моряци, но ще ти кажа нещо, приятелю, тази история ми се струва подозрителна. Как така целият екипаж се е спасил в лодките, а теб са те оставили тук съвсем сам като собственик на кораба? Защо не вземеш просто да си признаеш истината, а на всичко отгоре се преструваш, сякаш изобщо не си чакал тук някой друг кораб, който да те качи на борда си и да те отведе сред хора?
— А кой ти каза, че пак искам да съм сред хора? — отвърна чудакът и изпълненият му със злоба и омраза поглед прониза моряка.
— Е, бога ми, и тая не е малка — засмя се щурманът гръмко, — но хайде, Джон, не бива да се бавим повече с този тип. Вече се стъмва, нека видим преди всичко дали докато е още светло, няма да намерим поне дневника на кораба.
— Мистър Браун — каза боцманът, чиято глава отново се показа на вратата, — на този борд са ставали съмнителни неща! По палубата има много следи от кръв, вярно, че са малко поизчистени, но не са заличени напълно.