На моряците едва им остана време самите те да се върнат, за да не бъдат задушени от горещината и дима, а и вече беше крайно време да напуснат кораба.
Междувременно боцманът беше вече проверил дали някое от падащите наоколо дървени парчета не бе разбило или зле повредило тяхната лодка, тъй че да не могат да рискуват да излязат с нея в морето. Но за щастие тя се намираше до левия борд на кораба, докато експлозията бе станала откъм десния му борд, беше разкъсала само онази страна, а в същата посока бяха летели и отломките.
Веднага щом се озоваха на палубата, всички заедно се заловиха да пренесат ранения в лодката, а после да спасят каквото могат от стоките, които за щастие бяха вече изнесли горе. За тази цел двамина от хората преместиха лодката напред към носа на кораба, където огънят все още нямаше да им пречи, и товаренето потръгна бързо и безпрепятствено.
И действително, изглежда, огънят отначало не напредваше тъй бързо, понеже все още го задушаваше димът, причиняван от големите количества слама в трюма, а също така нямаше защо да се страхуват, че заседналият върху коралите кораб можеше да потъне под краката им. Със самия кораб нямате какво повече да се церемонят, тъй като вече нямаше възможност да бъде спасен. Ето защо там, където стоеше лодката им, само за секунди изпотрошиха и махнаха горната част на фалшборда, така наречения monkeyrailing12, и избиха една от подпорите на релинга, та по този начин почти да изравнят вече откритата палуба на дълбоко затъналия кораб с борда на тяхната лодка, тъй че бе необходимо само да избутат в нея сандъците и другите предмети след което хората нахвърляха вътре и каквото можаха набързо да докопат и да спасят от брасите в другите части на такелажа.
Но огнената стихия, завладяла вече кораба, не им остави много време за тази работа. Пламъците, които подпомагаха действията им със светлината си, бяха обхванали насмоления такелаж и мигновено се пренесоха от бизана на главната мачта и щом катранът разтече, те светкавично се втурнаха нагоре по вантите и фордуните, пропълзяха напред чак до фокмачтата. След това първите прегорени фордуни започнаха да падат отгоре и когато се удареха в палубата, пръскаха искри далеч наоколо. Не само над бака започнаха да тлеят навитите на руло въжета, ами дим забълва и от форпика, тъй като и огънят от средната палуба се беше разпространил бързо.
Крайно време беше моряците от „Бетси Ан“ да напуснат горящия кораб, ако не искаха да се изложат на опасността даже палубата, на която стояха, да се овъгли отдолу и да се продъни заедно с тях. Вече и трите мачти буйно горяха и рухнеше ли някоя от тях върху лодката им, тогава щеше да бъде отрязан пътят за отстъпление.
Самият щурман даде знак за отплаване, като скочи в лодката и взе кормилното гребло. Все още липсваше Боб, но ето че се появи запъхтян и той, носейки едно предварително отделено настрана сандъче с пури, единият ъгъл на което вече бе започнал да тлее.
Опряха греблата в корабната стена, отблъснаха лодката и тя бързо заплава покрай горящите корабни останки, навлизайки отново в тесния канал, който щеше да я изведе извън коралите в открито море. Но едва се бяха отдалечили на стотина крачки от корпуса на кораба, когато и предната му част бе обхваната от пламъците, тъй че сега огънят го погълна от всички страни. Наистина бяха използвали последния момент, за да се скрият. Горящият кораб осветяваше морето наоколо, като че беше ден, а пенестите корони на вълните от прибоя пламтяха с някаква особена зловеща червена светлина. Но морето беше спокойно и те можеха да се надяват даже в непрогледна нощ пак да намерят канала, в който бе навлязъл и „Бетси Ан“, като вдигнеха ветрилата и се придържаха покрай белите гребени на прибоя, докато стигнеха до неговия край, а с това и до устието на канала.
Когато забелязаха, че заседналият кораб е обгърнат от пламъци, хората на борда на „Бетси Ан“ бяха обзети от безпокойство за своите другари, а капитан Уилки нареди да окачат на двете мачти големи цветни фенери, за да покажат на своята лодка поне мястото, където се намираше корабът.
Поразителна и величествена гледка представляваше горящият кораб с всичките си мачти, обхванат от пламъци, лумнали високо нагоре към звездното небе, и погледите на гребящите моряци не можеха да се откъснат от тази сцена. А когато бизанмачтата най-напред се наклони встрани и после, повличайки с тежестта си и другите две вече полупрегорели мачти, рухна заедно с тях в морето, тогава даже и щурманът забрави да управлява лодката, хората му се подпряха на веслата и всички мълчаливо втренчиха погледи в пръскащия искри огромен пожар, но не за дълго — там, сред тях, се простираше каналът, там, отсреща, можеха вече ясно да различат сигналните светлини по върховете на мачтите на техния собствен бриг и с помощта на бриза, на това място съвсем попътен, те бързо започнаха да се приближават към „Бетси Ан“.