Почти целият екипаж се бе облегнал на фалшборда и наблюдаваше това великолепно зрелище, защото макар че моряците често бяха виждали нощните светлини и това сияние на морето, все пак то е доста рядко явление и са необходими особено благоприятни условия, за да се разкрие пред човешкото око в цялото си великолепие.
Но най-накрая хората се измориха, онези, които не бяха на вахта, се сгушиха в койките си, а вахтените задрямаха тук-там по палубата. И защо ли трябваше да бодърствуват, щом като действително нямаше от какво да се боят!
Тъй измина нощта и на изток небето започна да придобива светлопепеляв цвят. Само десетина минути по-късно контурите на стелещите се ивици мъгла порозовяха, а преди още да се беше развиделило напълно, горният край на слънчевия диск изскочи над линията на хоризонта и заля всичко наоколо с ослепителната си светлина, вливайки нов живот в божия свят.
Но въпреки това въздухът остана напълно неподвижен. Едва сега пролича пълната неподвижност на кораба през нощта.
Предишната вечер след падане на здрача стюардът бе отворил дървена каса с бутилки вино и беше изхвърлил в морето първо сламата, а после и касата. И ей там, най-много на някакви си двеста крачки от кораба, сламата и касата все още се носеха по гладката като огледало морска повърхност, докато няколко чайки лениво обикаляха около тях и после се спускаха върху водата, за да проверят дали в плаващите наоколо купчинки слама няма нещо за ядене.
Дори и чайките чувствуваха потискащата монотонност на такова време. Иначе със силни и бързи удари на крилата си те устояват и на най-бесните бури, докато по време на безветрие са толкова отпуснати и мързеливи, че често спят по половин ден във водата.
А колко чудновато изглеждаше морето около кораба! Ей къде плаваше дървената каса със сламата край нея, сякаш стюардът бе разопаковал бутилките с вино точно там във водата. На друга страна пък по водната повърхност се носеха листа от зеле и зеленчуци, изхвърлени от готвача, а недалеч от тях се виждаха вълма кълчища и късове хартия, та даже и стара сламена шапка с оръфана периферия, изслужила вече службата си и предоставена на произвола на вълните.
— Акула! — обади се човекът на кормилото, който, както изглежда, току-що случайно се бе събудил, и щом хвърли поглед наоколо, забеляза острата тъмна гръбна перка на едно от тези коварни морски чудовища, изплувало на повърхността, за да изследва хвърлените за него великолепни неща. Акулата заплува недоверчиво около касата, посегна няколко пъти към сламата, после се отправи към шапката, обърна се лениво на една страна, за да може да я захапе, но веднага я пусна, след което нагълта зеленчуковите листа и всякакви други кухненски отпадъци, намерени от нея. Една акула може да използва всичко.
Появяването й оживи екипажа, понеже то бе единственото развлечение, което им се предлагаше отвън. Вторият кормчия бързо слезе в каютата, за да донесе кука, междувременно стюардът великодушно осигури къс сланина, вързана за доста дебело въже. Щом я спускаха в бистрата морска вода, около нея се образува кръг с цветовете на дъгата, а куката, поддържана на повърхността от леката сланина, заплава зад кърмата на кораба.
По триъгълната гръбна перка можеха ясно да видят къде се намираше акулата, как се плъзгаше ту насам, ту натам, но все бавно и мързеливо, понеже онова, което беше във водата, и бездруго не можеше да й избяга. Тези неща се носеха наоколо из морето тъй лениво като самата нея.
Ето че сега тя се насочи към кораба, обърнал тъкмо в този момент носа си към нея, и хората на борда ясно можеха да различат две риби-лоцмани, малки ивичести красиви животинки, които се щураха пред нея ту наляво, ту надясно, проучвайки внимателно всички носещи се по водата предмети. На няколко пъти те й пресякоха пътя досами страшната й паст, но тя не направи опит да налапа някоя от тях, колкото и да е кръвожадна и ненаситна иначе. Дали знаеше, че са по-бързи от нея? Но и тя самата има толкова бързи движения, че ако поиска, може да догони даже делфина… А дали тези рибки наистина не й правят услугата да й показват къде има плячка? Кой знае. Това е още една от неразгаданите тайни на морските дълбини, за които човек има твърде малка представа, та да се осмели да изкаже някакво сигурно мнение.
Но както и да е, рибите-лоцмани съществуват. Те придружават акулата навсякъде, често по шест-седем наведнъж. Наблюдавали са ги как се връщат при нея, щом открият някакъв предмет, който е твърде голям за тях. Но навярно завинаги ще си остане загадка каква полза имат самите те, когато акулата погълне намерената плячка.