Само че този порив, също както хиляди други, заглъхна така внезапно, както я бе завладял. Не бе познала истинска надежда от години. През повечето дни - добрите дни - не изпитваше абсолютно нищо.
И така, Тианет влезе в стаята си, отиде до леглото, като не отделяше поглед от стената насреща. Той дръпна завесата и отиде при нея.
- Обичам те, Тианет - промълви. - Знаеш го, нали?
- Да, татко - отвърна тя.
- Доброто ми момиченце - прошепна той и се наведе да я целуне.
4.
GGD
Безсъница
Сунанди Дже Калаве, Глас на Кисуатския протекторат и управител на Гуджааре от името на Протекторите, не се радваше на здрав сън. Всяко раздвижване нощем я будеше. Дори лекият ветрец, който полюляваше завесите на леглото и, можеше да я държи будна до зори. В годините, след като се омъжи, тя привикна към това положение. Винаги държеше край леглото разредена с вода медовина, пъдеше съпруга си на някоя кушетка в дневната, ако захъркаше, или пък самата тя отиваше там, за да не го буди. Спеше по малко - на пресекулки, грабваше някоя кратка и недостатъчна порция отдих. Често се будеше по-уморена, отколкото бе легнала.
Неизбежно настъпваха нощи, когато не помагаха нито успокояващи напитки, нито броенето на четворки. В такива моменти отиваше в кабинета си да работи, та поне времето да не отиде нахалост. Или пък излизаше на балкона в Яна-ян, за да вдигне поглед към Спящата Луна, да поеме нейната сребриста и многоцветна светлина и да не мисли за нищо.
Този път обаче застина стресната, защото балконът бе вече зает.
- Не викай - обади се Бирник Ниджири. Той седеше с един крак върху парапета, а другия бе провесил от осем етажа височина. Гледаше я с развеселени очи. - Военният ти съпруг ще вземе да долети тук с оръжие в ръка, та да смути покоя на целия дворец.
Сунанди издиша въздуха, който бе поела, за да извика, и пристъпи навън.
- Това няма как да се случи, ако не стоеше кацнал тук като някакъв скайрер, който дебне мишки.
- Аз съм Бирник, Дже Калаве. Да не искаш да се изтъпаня пред главния вход с почетна свита? Или да проводя вестители, та да съобщят за пристигането ми? Ти би трябвало така или иначе да ме очакваш.
Тя завъртя очи, преди да седне до него на парапета.
- Очаквах те по здрач. Изпратих да те повикат веднага след като проклетите банбарци престанаха да тормозят града тази сутрин. - Ядът и премина, засенчен от безпокойство с интимен характер.
- Отдавна ли си тук? - Беше се любила с Анци малко преди полунощ.
Той се усмихна. Лунната светлина го направи за кратък миг по-млад - повече напомнящ момчето, с което се бе запознала преди десет години. През това време бе порасъл и юношеската му красота бе узряла в корава елегантност, но той си оставаше все още млад, дори по стандартите на Кисуа, където хората не живееха толкова дълго. Професията му го правеше да изглежда по-стар от годините си.
- Ако бях дошъл по-рано - отвърна той, - сънят щеше също толкова по-рано да те тласне към балкона.
Трябваше и миг, за да схване смисъла на казаното, а след това я обзе желание да го убие.
- Кеб-на! Знаеш, че мразя да ми ровиш в сънищата.
Той не отвърна нищо. Само я гледаше и миг по-късно Сунанди въздъхна. Разбира се, че щеше да рови, когато и както намери за добре - той беше Бирник.
- Искам да ти кажа - смени темата тя, - че тия банбарски нападения трябва да престанат.
Той продължи да я наблюдава мълчаливо, може би защото знаеше колко много я дразни проклетата му гуджаарейска сдържаност или пък просто защото няма какво да отговори.
- Те застрашават мира и покоя - продължи Сунанди, водена от подсъзнателен порив да запълни паузата. - Ако изтървем контрола над Гуджааре, можем да очакваме хаос от всякакъв вид. Бунтове, саботажи.
- Защо го казваш на мене?
- Хетава се ползва с авторитет сред населението. Все някой някъде трябва да има я леля, я братовчед в Банбара. Вие се плодите, с когото ви падне.
Ниджири само въздъхна при тази обида - чувал бе и по-големи от нейните уста. Двамата търпяха един от друг неща, които иначе не биха позволили никому.
- Хетава е на страната на всеки, който може да осигури траен мир в града. Засега това е Кисуа. Тази политика ни струва много, що се отнася до вярата на хората.
- Този път убиха гуджаареец! От градската стража. Втори бил тежко ранен, макар да научавам, че вашите лечители са го спасили. Убили са двайсетима от хората на моя съпруг. Това звучи ли ти като траен мир?