Бирникът се намръщи.
- Звучи ми забележително. Осем нападения, двайсет убити кисуатци и само един от Гуджааре. Какво са обрали?
Тя започна да изброява на пръсти:
- Съдържанието на три склада от резервите на войската ни, включително и един уж таен погреб за оръжие. Коне. Приготвени за изпращане в Кисуа снопи ечемик, които, предполагам, ще използват като фураж; един Мерик знае за какво друго могат да им послужат в пустинята. Вино от лунен цвят. Кожи и платно от хеке. Лапис и морска сол.
Ниджири замълча за малко - обмисляше чутото.
- Търговски стоки - отсъди накрая. - Може ли да се каже, че са особено високо ценени в Кисуа?
Сунанди смръщи вежди.
- Да. Повечето биха намерили добър пазар навсякъде у нас. Подобен износ ограничава в известна степен финансовите ни загуби от окупацията на Гуджааре. - Сунанди въздъхна. -Всъщност този грабеж вече нанесе сериозна вреда - в Кисуа и понастоящем съществува фракция в търговското съсловие, която настоява за налагане на крути мерки в столицата на Гуджааре…
- Не са ли отвлекли хора? Те си падат по роби, тия пустинни варвари.
Сунанди отмина подигравката му. В Кисуа също имаха роби.
- Нито един. Проливат кръвта на всекиго, ако им се изпречи на пътя, но не вземат пленници. Късмет, предполагам.
- Съмнявам се.
Тя свъси вежди. Нещо у него се промени. Не би го нарекла вълнение, понеже това състояние не бе никак нормално за един Бирник, но тялото му сякаш се напрегна като пружина.
- Какво искаш да кажеш?
Той поклати бавно глава, докато погледът му обхождаше покривите и улиците на града. Сунанди се зачуди доколко ли спокоен е неговият сън.
- В очите на пустинните племена - започна той - ние, градските люде, без разлика гуджаарейци или кисуатци, сме мекушави и разпуснати страхливци, които не заслужават своето благосъстояние. Даже шадуните, собствените ви съюзници, ви понасят единствено защото мразят гуджаарейците повече. Така че когато банбарци не вземат пленници, като едновременно с това избягват да убиват гуджаарейци, а изтребват кисуатците на четворки…
Сунанди стисна парапета с тих стон. Колко глупаво от нейна страна да не обърне внимание на това.
- Те се отнасят към Гуджааре като към съюзник!
Ниджири не отговори, но и нямаше нужда от това - тя мигом разбра, че е на прав път. Племената от Пустинните хиляда враждуваха помежду си от незапомнени времена. За войните между Банбара и Шадун - двете най-могъщи племена - се разправяха легенди, но през последните няколко века, докато Гуджааре трупаше сила, цареше относителен мир. Нито едно племе не можеше да рискува собствените сили в междуособни разпри, докато наблизо надигаше глава такава заплаха.
Нападенията доказваха, че продължителният застой е свършил. Шадуните бяха търговски партньори и в някои случаи съюзници на Кисуа, а сега Протекторатът владееше Гуджааре. Това затваряше в капан Банбара, чиято територия се простираше от югозападната граница на Гуджааре до крепостите на Шадун в южните планини - между две съюзени заплахи. Нищо чудно, че бяха решили да предприемат някакви мерки.
- Смяташ, че банбарци отвличат търговски стоки целенасочено - започна Сунанди, като смръщи лице след казаното от нейния гост. - С каква цел? Да направят нашата окупация на Гуджааре губещо начинание? Да предизвикат политически брожения в самата Кисуа?
- Не съм казал това. Но тактиката им говори за общ замисъл, не смяташ ли?
Това бе прекалено. Сунанди се начумери.
- Тия прости пустинни камилари не могат да го измислят чак дотам.
Най-сетне през лицето на госта премина сянка на раздразнение, мимолетна и едва забележима.
- Те не са глупави, Дже Калаве. Не ти отива да говориш подобни неща.
- Дори сънародниците ти ги наричат варвари!
- Да, но именно търговията с варвари ни направи богати - недей да забравяш това. За разлика от Кисуа, ние никога не сме допускали предразсъдъци да ни заслепяват по отношение на потенциала на тези племена или на заплахата, която могат да представляват.
Сунанди отпъди гнева, скръсти ръце пред гърдите си и закрачи напред-назад.
- Банбара са били прекалено горди, за да поискат подкрепа в борбата си срещу Шадун по-рано - защо да я търсят сега? И то от Гуджааре, която не е нищо повече от смирен пленник на Кисуа? Пустинните народи уважават силата - Гуджааре няма такава.
- Ако наистина вярваш в това, значи глупавата си ти - отсече жрецът.
Тя се завъртя рязко към него със стиснати юмруци.