- Аз пък мога - намеси се Лезанем, явно засегната, че подобна идея въобще минава през главата на Дети-ара. - Ние вече сме се заклели да подкрепяме родословието на Залеза. Макар че някои условия тук трябва да се обсъдят.
Тя го погледна многозначително и Ванахомен склони глава, за да покаже, че е схванал. Май щеше да се наложи да сподели в по-голяма степен властта с аристократите, а също така и с военни и търговци. Дотолкова не би имал нищо против, но ако тя си въобразяваше, че ще се примири с положението на марионетка, то най-добре бе да се готви за нова война.
„Може би трябва да се оженя за нея - това би трябвало да и затвори устата.“
- Значи сега аз съм военен предводител? - попита Езак на хакти и се протегна безгрижно.
Ванахомен го погледна, неспособен да отсъди дали да се ядоса или засмее на тази наглост.
- Това зависи от Унте.
- Е, да, ама той не ме харесва.
- Ще те препоръчам - отвърна Ванахомен, - ако задържиш за осмодневие или две хората си тук като охрана на моя дворец. Трябват ми доверени воини, ако случайно някому хрумне да ми прати наемни убийци.
Езак светна начаса.
- Не ми се е случвало да убия наемен убиец! Много ли ще са?
- Да се надяваме, че не ще посмеят да си покажат носа наблизо при такова множество безпощадни варварски воини.
Езак въздъхна.
- Мисля, че можем да поостанем. Унте няма да възрази, тъй като жените ще започнат да пристигат в най-скоро време за търговия с новите ни партньори. Те сигурно ще искат поне част от нас да се навъртат наоколо за всеки случай, макар че, откровено казано, твоите хора изглеждат много доволни от присъствието ни. Жените надали ще има от какво да се опасяват. - Той млъкна, загледан в някакъв жина, който минаваше наблизо с гологърдо слугинче по петите. Всички банбарски воини зяпнаха в същата посока. Ванахомен си помисли, че трябва да им обясни някои неща относно гуджаарейските порядки. - А като говорим за радост, няма ли да има празненство?
- По-нататък - отвърна Ванахомен и се обърна към Супериора, но не можа да избегне погледа на Бирника. - Най-напред ще оплачем мъртвите, а след това идва ред на живите. Всяко нещо с времето си. Това повеляват редът и покоят, нали?
Бирникът кимна безмълвно.
- Точно така - потвърди Супериора.
- Да започваме тогава - каза Ванахомен.
И макар никой да не го аплодира, в атмосферата на Залата настъпи осезаема промяна. Ванахомен забеляза въодушевление, изписано върху множество лица на хора, поели отново всекидневните си задължения или готови да започнат дългия и труден път към възстановяване на цял един народ. Езак отправи към Ванахомен самодоволен поздрав и слезе от пиедестала, навярно за да говори с останалите военни предводители. Бирникът се стопи в тълпата по обичая на себеподобните си. Но когато и Супериорът понечи да си тръгне, Ванахомен отпусна ръка върху рамото му, за да го спре.
- Всяко нещо с времето си, Супериор - каза той тихо и го доближи. - Какво става с Чирак-Лечител Ханани?
Супериорът веднага доби официален вид.
- Добре е - каза той. - Събуди се часове преди теб и ни каза какво е станало в селенията на сънищата. Ако желаеш, мога да и предам твоето сбогом…
- Сам ще го направя, благодаря.
Супериорът се подвоуми видимо разтревожен.
- Тя ни разказа всичко за смъртта на Мни-ини - започна бавно той, - както и за другите… хм… неща, които са се случили в пустинята. Доколкото разбирам, създала се е някаква… хм… близост… Вашите чувства… - Пое си дълбоко въздух и тръсна глава за завършек. - Ние сме нейното семейство, Принце. Най-добре ще е да не се виждате повече.
Единствено домашното възпитание, получено от майка му, попречи на Ванахомен да отговори както подобава. Със съжаление си даде сметка, че отново трябва да се учи на такт и въздържание - грубият език, който му служеше толкова добре сред Банбара в пустинята, не вършеше работа в Гуджааре.
- Ако тя е решила така, добре, ще се примиря - отговори Принцът с почтителен тон, овладял доколкото може непривичните за него слова. - Та затова ще отида при нея още сега - да го чуя от собствените и уста.
Супериорът видимо се вкисна, но накрая въздъхна примирено.
- Ела с мен - каза той и Ванахомен го последва във вътрешността на Хетава.
Върху плочите в двора лежаха неколкостотин трупа. Жертви на кошмара, загинали в бунта кисуатци и гуджаарейци, паднали в битката за Хетава Пазители и… Карис. Супериорът се задържа на почтително разстояние, когато Ванахомен отиде при стария си другар и кимна за поздрав към една Сестра на Хананджа, която приготвяше тялото за кремация. Само че онзи Карис, когато бе познавал, отдавна не бе в това тяло и Ванахомен си тръгна почти веднага.