Не можа да устои - хвана ръката и, погали я и целуна дланта, за да утоли мъничко неистовия копнеж. За негово голямо удоволствие меланхолията освободи за миг нейния поглед - но само за миг.
- Не знам какво да направя - каза тя. - Хетава… Днес седях в Залата на Лечителите и се чувствах като натрапник. Прекарала съм там по-голямата част от своя живот, а вече не съм си у дома.
Ванахомен се насили да каже:
- Може би ще отшуми с времето.
- Не. Не мисля, че ще отшуми. - Тя преглътна с усилие. Очевидно не и достигаха думи. - Аз все така обичам Богинята. Мисля, че ще заобичам и лечението… след време. Но да се върна към стария начин на живот… Нямам вече тази сила, Принце. Не и след всичко, което загубих. И без да знам какво… бих могла да получа в замяна.
И Ванахомен щеше да подскочи до тавана от радост, когато очите му срещнаха нейните, защото само миг по-рано тя бе погледнала настрани.
Но лека полека. Толкова много искаше от нея, а отношенията им бяха така крехки.
- Остани тук и вземи решение - каза той. - Четиридневие, осмодневие, сезон, година. Колкото ти решиш. Моли се по цял ден в градината, ако искаш. - „И всяка нощ с мен.“ - Тук нищо няма да те притеснява.
Тя се навъси.
- Няма да злоупотребявам с гостоприемството ти…
Принцът докосна устните и, за да замълчи, както бе сторила някога с него тя.
- Както сама ми напомни, ние не сме банбарци - каза Ванахомен. - А Гуджааре е освободена от кисуатците. Вече можем да станем отново цивилизован народ и да се държим мило един към другиго без кауза или очакване на отплата.
Тя отговори на усмивката му, макар и само за миг. Принцът се притесни от променливото и настроение. Ханани отърка лице в ръката му и се притисна до него, търсеше утеха и уют. Той я взе в обятията си, наслади се на топлия и аромат, изпълнен от желание да останат в това положение цяла нощ. Но Ха-нани вдигна лице и потърси устните му. Езикът и бе с вкус на сладостно желание.
Само полека, напомни си Ванахомен, а тялото му мигом забрави всичката си умора. Но преди да се заеме с бавно прелъстяване, както си бе наумил, тя рязко се отдръпна.
- Аз не те обичам, Принце - каза Ханани с притеснен вид.
- Не го ли разбираш? Иска ми се, но някаква част от мен се опъва. Напоследък загубих всички, които обичах. По-лесно е да не те обичам - по-безопасно е.
Силно разочарован, Ванахомен се подпря на лакът, за да обмисли положението. В известен смисъл трябваше да се очаква. Тя се бе любила с него по средата на траур, за да облекчи сърцето си. Дали щеше въобще да го пожелае при други обстоятелства? Невъзможно бе да се каже. Будният свят не бе като сънните селения - нямаше как да се оформя със силата на човешката воля. Можеш само да приемеш или отхвърлиш онова, което ти се предлага.
А той не желаеше да я отхвърля. Ако не друго, поне това бе ясно като бял ден.
- Няма да се преструвам, че ми е приятно - каза той. Но още докато го изричаше, постави длан върху корема и. - Достатъчно суетен съм, за да поискам любовта на всяка жена, с която лягам. Но аз съм Принц - любовта не е безусловна необходимост. - Подвоуми се. - И ми се струва, че ти дължа откровеност. Имах намерение да се оженя за тебе. Опитът с Янаса ме научи, че не е особено разумно да правиш прибързано предложение на жена, преди да са уредени някои неща. - Престори се на дълбоко замислен. - Бих могъл да изчакам… може би… едно четиридневие.
С удоволствие видя усмивката и да се завръща.
- Веднъж ми каза, че за мен си нищо. Искам да знаеш, че това… не е истина. Ти си моят приятел Ванахомен. Един от малцината, които съм приемала като такива. - Тя въздъхна. - Може би точно тук се корени отчасти проблемът, Принце. Не знам как се поддържа приятелство. Не знам как се става любовница
- за съпруга да не говорим. Не знам какво искам.
Той се наведе и целуна широкото и чело.
- Ами тогава остани, докато научиш.
Тя не отговори веднага и това го разтревожи.
- Ти ще искаш деца. - Ханани доби строг вид. - Ако ще ме вземаш за съпруга.
- Разбира се. От теб ще стане чудесна майка… - И той замлъкна, видял израза на лицето и.
- Ние не можем да имаме деца, Принце - каза тя. - Дарбата за сънуване е въпрос на шанс. Волята на Богинята не може да се предвиди. Но аз вече ти казах, че имаш дарба за Бирник, а никога не се е раждало дете на Бирник и Лечител. И никога не бива да се ражда. В най-добрия случай бихме укрепили дарбата, която се предава по твоя линия - а това е опасна перспектива сама по себе си. А в най-лошия… ние двамата можем да създадем нов Стихиен сънуващ.
Тези думи накараха Ванахомен да онемее за цяла минута. Той седна в леглото до такава степен объркан, че не можеше да подреди мислите си.