Ханани въздъхна тежко и също седна, опряна в него. Дъхът и гъделичкаше кожата на врата му.
- Съжалявам, но не умея да лъжа, Принце. Може би така постъпват истинските любовници, но аз съм само тази, която съм.
Зарадва ли го това? Тя би могла преспокойно да си замълчи, да ляга с него години наред, все едно е безплодна. Човешкото тяло бе неин занаят - напълно по силите и бе да предотврати всяко нещо, което не желае да стане. Подобре бе да знае истината, нали?
И все пак, тя не го обичаше. Не желаеше семето му, за да зачене. Не и трябваха богатствата му, защото можеше да се върне в Хетава, не се нуждаеше от неговата сила, защото си имаше предостатъчно собствена. Какво тогава му оставаше да предложи? Не бе свикнал да изпада в подобна безизходица.
- Ако искаш да се махна… - започна тя.
- Не искам.
- Принце…
Той се обърна и отново легна до нея, отстрани с ласка къдриците от лицето и на селско момиче и се запита какво му става. Дали отказът на Янаса не го накара да желае толкова силно тази жена? Или лъжовността на Тианет? Или неоспоримият факт, че вероятността да обича останалите си жени, които ще вземе само по задължение, е съвършено нищожна? Жадуваше да има поне една, с която да се обичат взаимно. Това не бе чак толкова невъзможно - баща му бе срещнал такава съпруга в лицето на майка му. Но очевидно неговото сърце бе избрало точно тази жена.
Затова каза:
- За нищо помежду ни не съм сигурен, Ханани, освен за едно: не искам да си отиваш.
Притеснението се отля от лицето и и тя се отпусна.
- Благодаря ти. - Сега се притисна към него и сложи ръка върху неговата. Сякаш харесваше тази ръка повече от всяка друга негова част. Остави я да разтвори пръстите му и погали дланта му с палец. Когато я поднесе към устните си за целувка, рубините от огърлицата изтракаха и той осъзна, че е сигурен в още едно нещо.
Пое дълбоко дъх.
- Виж какво, дали ще имаме деца или не е въпрос на твоята лечителска преценка - започна той, като потърси с пръсти рубинената огърлица. Бяха красиви, висококачествени рубини, несъмнено съперници на скъпоценните камъни, които бе виждал в съкровищницата на двореца. Най-после бе получила заслужена оценка в Хетава. - Ще накарам слугите да донесат нужните предпазни средства, ако предпочиташ да не хабиш магия за целта или няма други начини да си доставяме удоволствие. Но аз искам теб, Ханани, не Хетава. Избери мен или недей - ще приема всяко твое решение. Но поне направи този избор между тях и мен.
Тя опипа огърлицата дълбоко замислена. Не беше честно да иска такова нещо от нея и той го знаеше. За нея Хетава бе нещо повече от символ на властта в Гуджааре - той бе нейното семейство. Но Ханани го погледна с ясни очи - каквото и да бе решението, тя го бе вече взела.
Когато седна, за да свали огърлицата, Принцът едва успя да прикрие триумфа си. Дотолкова поне му стигна умът. И все пак, не можа да удържи една усмивка, докато Ханани я полагаше внимателно отстрани, преди да легне до него.
- Дала съм Й достатъчно - каза тя и вирна брадичка. В тона прозвуча металическа нотка на решителност. - На всички съм дала достатъчно. Време е да взема нещо за себе си.
И Ванахомен опита да и даде, каквото искаше. След като я докосна, започна с бавни движения, остави и време да размисли, готов всеки миг да се отдръпне. Но тя само въздъхна, когато погали меката и плът, а щом се намести готов между краката и, издаде звук на задоволство, който щеше да се повтаря занапред в най-сладките му сънища.
И той се съедини с нея, предпазливо, с благоговение, защото не са ли жените богини? Не пожали усилия, за да и достави удоволствие, дори докато задоволяваше себе си, с ясното съзнание, че този би могъл да е едничкият начин да я спечели. Когато най-буйните пламъци се поуталожиха, изглеждаше удовлетворена. Предпазливо, запомнил недоволството на Янаса, той я взе в обятия и най-накрая си позволи да отдъхне.
А когато на сутринта се събуди, от Ханани нямаше и следа.
47.
GGD
Слуга на покоя
GGD
Слуга на покоя
Когато Хетава на Ина-Карек се оформи около нея, Ханани не остана изненадана от фигурата на Ниджири, който я очакваше.
- Здравей, Бирник.
Той изправи снага и се обърна към нея от пиедестала, където се бе молил. Вгледа се в лицето и за миг.
- Значи си решила.
Тя кимна и приближи, за да застане пред него. В съня бе облечена с одеяния на Лечител. Посегна да свали рубинената огърлица. Протегна я към него и след един безкраен миг Ниджири я пое безмълвно от ръката и.