- Те са варвари - каза Хендет и сви рамене. - Ние сме забравили в голяма степен какво значи да вземаш трудни решения, а те не са.
- Ами… ти? - попита Ханани с известно неудобство. Беше изоставила сина и, в края на краищата. Не знаеше какво мисли другата жена по този повод.
- Налагало ми се е да вземам по-трудни решения, отколкото можеш да си представиш - отвърна Хендет и си тръгна.
По нейно настояване издигнаха специално за Ханани отделен лагер върху една тераса в самия край на каньона, който бе разположен достатъчно ниско, за да не я плаши. При отворените най-сетне за тях богати пазари на Гуджааре - плюс парите, плащани на бойните дружини от Ванахомен за охрана, племето реши да пропусне тазгодишната миграция към западните земи. За Ханани това означаваше, че може да разчита на неговата подкрепа и закрила поне още една година.
Срещу стойността на рубинената огърлица се сдоби с прекрасна шатра и изобилие от провизии, а също и с редовна седмична връзка с Гуджааре по един банбарски ловец. Янаса и другите жени от племето също я навестяваха често, понякога придружени от още гости - дете с навехнат гръб, жена с окап-ваща коса, мъж с притеснителен генитален проблем. Ханани ги отпращаше излекувани, за да дойдат нови на тяхно място. Започнаха да прииждат банбарци от други племена, които, по изрична уговорка на лечителката с Унте, бяха винаги добре дошли в Мерик-рен-аферу, независимо от политическите отношения със съответното племе в дадения момент. Нейната неголяма тераса бе суверенна територия в земите на Юсир, с по-висш статут дори от този на аншератите на останалите жени. Никой, поел към него под флага на примирието, не можеше да бъде нападан - дори ако принадлежи към враждебно на Юсир племе. Само за шадуните не можа да се разбере с Унте, но това не значеше, че се бе отказала от намерението да го придума.
В замяна на закрилата и подкрепата Ханани лекуваше юси-рите безплатно, така че дори най-бедните можеха да разчитат на нейните услуги. Не след дълго започнаха да я посещават едва ли не всекидневно. Даже Унте дойде веднъж - според собствените му думи да провери как я кара екзотичният трофей на неговото племе, а тя за всеки случай го лиши от болките в коленете, преди да си тръгне.
Янаса най-накрая успя да я прикотка към по-близки отношения с Юсир, въпреки страховете на Ханани, че това може да разклати нейните позиции на неутрален съюзник, а не член на племето. Но не можеше иначе, понеже пустинните нощи бяха дълги и студени, а Ниджири се оказа прав - чуждото присъствие помагаше да позабравиш мъката. И така, тя започна да участва в племенните празненства и ритуали и дори взе едно момиченце - същото, което бе излекувала от треска преди време - за нещо като чирак. Детето не го биваше многомного в сънуването и никога нямаше да овладее друго в магията, освен най-елементарните сънни техники като добавка към основното лечение с билки или нож. При все това, беше и много приятно отново да се заеме с нечие обучение.
По настояване на Янаса Ханани дори опита с един младеж, който на няколко пъти се бе натискал да и носи разни неща. Бе по-млад от нея, свенлив и със заекване много по-лошо от нейното. Не криеше, че я харесва. И тя го хареса, а поканата и да остане за през нощта го прати на седмото небе. Оказа се грешка. Техниката му бе напълно задоволителна - направи го с видим ентусиазъм, но след това у нея не се появи желание за втори път. Което направи разочарованието му още по-болезнено и за двамата. Почти щеше да се хване наново с него, когато проумя, че би било проява на неуважение. Момчето заслужаваше любовница, която наистина го иска.
И когато реши най-сетне да приложи тези разсъждения и към себе си, тя стигна до идеята да изпрати свитък в Гуджааре още по следващия вестоносец. Няколко четиридневия по-късно - почти година, след като го бе напуснала - в Мерик-рен-аферу пристигна Ванахомен.
Той не се развика. Не поиска обяснения. По-късно Ханани щеше да научи, че зад всичко това стоят Хендет, Унте, Янаса и Езак. Всички те бяха отказали до го заведат до лагера и, ако не обещае да се държи прилично. Той не бе достатъчно ядосан, за да обяви война и на шестте племена, макар да обмисли и тази възможност.
И сега седеше до Ханани върху ръба на терасата - двамата клатеха крака от трийсетина стъпки височина. Той блестеше в неотразимо великолепие с диадема от лапис, везани ръкавици до лактите и дълга до земята брокатена мантия. Тя носеше обикновена бежова роба, която я караше да се чувства като неугледна квачка край неговото пищно оперение.
Но гостът не преставаше да я наблюдава. Ханани не разбираше какво означава това.