- Съжалявам - каза тя най-накрая.
Той въздъхна.
- Бях много припрян и напорист. Аз трябва да моля за прошка.
Това я изненада, понеже не бе очаквала от него да се извинява въобще, особено точно по този повод. Ванахомен се навъси при вида на зяпналата и уста, а тя извърна лице, за да скрие усмивката си. Едва сега разбра колко и липсва мусенето му.
- Подозирах, че си тук - обади се той, след като Ханани се успокои. - Къде другаде би могла да отидеш? Но не дойдох, защото бях сърдит.
- Обяснимо е.
- И защото се надявах някой ден да се върнеш при мен.
Тя заби поглед в сандалите си, разлюлени над пропастта.
- Както и сторих, поне отчасти.
- Каква точно част от мене искаш? - И той се обърна към нея с резервирано и надменно изражение, но без да скрива напълно банбарската си същност. Напрежението му пролича от втренчения поглед, прикован в нейното лице, а също и от силата, с която стискаше ръба на скалата до побеляване на ко-калчетата.
- Аз… искам отново да ти бъда любовница - отвърна тя, усетила как бузите и пламват. - И приятел. Може би повече. Ако ме желаеш.
Напрегнатото му изражение бе болезнено за гледане.
- Зависи - отвърна Принца. - Обичаш ли ме?
Тя кимна и видя как чертите му се отпускат.
- Ти бе част от онази празнота в мен. Отначало не го разбирах, понеже тя бе толкова огромна. Но Бирник Ниджири се оказа прав - времето и приятелите я запълниха донякъде, и сега съзнавам, че с теб ми е подобре, отколкото без теб.
Върху челюстта му потръпна мускулче.
- Щом е така, настоявам да се омъжиш за мен. - Видял изненадания поглед на Ханани, той вирна още по-високо брадичка. Забравила бе неговия инат. - Не ми е ясно защо, Ханани, но искам да бъда обвързан с теб.
Тя едва не се усмихна, но моментът бе твърде важен.
- Готова съм, макар да нямам никаква представа от брака. Не е ли редно най-напред да се запозная с останалите ти съпруги? Ако не за друго, поне да съм сигурна, че няма да си оскубем косите.
- Не съм се женил.
Ханани се намръщи. Цяла година бе минала от освобождаването на Гуджааре, а всеки Принц си имаше врагове.
- Не е ли малко… хм… безотговорно за един Принц на Залеза да остава без съпруги? Без наследници?
- Аз вече имам син от моя плът и кръв, имам си и жена, която ме обича и ме иска, но и двамата са луди за връзване -бягат в пустинята, щом поискам да ги прилаская. Да бях някой по-малко самоуверен, можех сериозно да се обезпокоя.
Ханани наведе глава, за да скрие усмивката си. Ванахомен най-после се поотпусна. Докосна ръката и, положена върху неговото бедро и прокара длан надолу по глезена и, като дръпна полите. Тя се изчерви, разбрала какво търси - гривната от слонова кост, която все още носеше. Видът и явно го удовлетвори, защото затвори очи и въздъхна облекчено.
- Недей да бягаш пак от мене, Ханани - почти прошепна той.
Тя покри с длан неговата.
- Няма.
- И ще станеш моя първа съпруга?
- Аз… - Предложението я стресна. Забравила бе, че той няма други съпруги. - Първа? Но аз не съм от висша каста. Нямам важни връзки и познанства. Голямото ми според банбарските представи богатство е нищожно в очите на гуджаарейци…
- Не ме интересува.
- Но…
- Жено, не ме интересува. Но ако това те успокоява, простолюдието ще се зарадва на една първа съпруга - жена от народа. Ясно ще им покаже, че не съм забравил кой ми е помогнал да взема властта. Такъв брак би могъл да символизира възстановяване на отношенията между Хетава и Залеза. - Замълча нетърпеливо. - Е, какъв е твоят отговор?
Ханани загуби дар слово. В гърлото и застина буца, но не от мъка, и тя кимна. Принцът изпусна продължителна тежка въздишка и последната следа от напрежение освободи тялото му.
- Тогава ще разпоредя да подготвят сватбата. Ако може по-чевръсто, да не вземеш да се отметнеш. И с много вино, та банбарци да вдигнат всичко на главата си, като ги знам какви са. А може би две сватби - една за града, за да могат да дойдат хората от Хетава, и една тук… - Той млъкна замислен. - След това къде би искала да живееш - в Яна-ян или в Ките-ян?
Ханани бе изненадана от лекотата на този избор. А може би изглеждаше лесен само в сравнение с останалите.
- Там настанявай другите си съпруги. Аз оставам тук като лечител на Банбара.
- Оставаш тук като… - Той я зяпна, неповярвал на ушите си. - Една първа съпруга на Принц не може да си цапа ръцете с труд.
- Една първа съпруга на Принц, която е родена на село и отгледана в Хетава, и която е приятел на Банбара, ще намери естествено удовлетворение в труд за полза на хората и в името на Богинята. Това няма ли също така да зарадва простолюдието?