- Ами ако поискам да си до мене, за да не сънувам кошмари?
Тя сви рамене.
- Тогава ела тук. Пътят не е по-дълъг, отколкото до Ките-ян, нали? Само дето ще трябва да минеш без прислуга - мястото ми не стига за втора шатра…
Той изпъшка достатъчно силно, за да се чуе и в другия край на каньона.
- Демони и сенки, ти наистина си най-шантавата жена, която съм срещал! Пълно безумие е да те искам.
- Радвам се, че е така - отвърна тя много тихо. Ванахомен я погледна и гневът му се изпари. Отново взе ръката и, а тя не възрази.
Двамата загледаха мълчешком как сенките върху червените стени на Мерик-рен-аферу се издължават. Подходящо спокоен преход към началото на един нов живот. После Ханани се изправи и подаде ръка на Ванахомен. Отначало той я погледна накриво раздразнен, но после я пое и се остави да му помогне.
Докато и последният светлик избледняваше на небосклона Ханани го поведе към шатрата си, където Принцът я притисна силно към себе си, а тишината стана още по-дълбока. На Ха-наджа и стана приятно, тъй като даже най-незначителният акт на покой е благослов за целия свят.
С признателност
Също както при „Луната, която убива“ благодарностите ми тук са ориентирани най-вече към източници и по-малко към конкретни хора, но все пак именно хора осигуряват източниците, така че те заслужават специално внимание.
През 2004 г. спечелих командировъчната субсидия „Gulliver’s Travel Research Grant“, осигурена от „Speculative Literature Foundation“ (SLF), която се отпуска за литературни проучвания. Тя не беше голяма за онова време, само шестстотин долара, но ми даде възможността да посетя Каньон де Чели в Аризона - територията на народа Навахо. Проведох известни проучвания, според които цивилизацията Анасази на древния народ пуебло, пръв заселил вътрешността на каньона (днес там живеят Навахо и отдават почит на по-раншните му обитатели) може да е загинала в резултат от внезапна и катастрофална религиозна трансформация - или нашествие на чужда религия от юг, или възникване на ново местно откровение, нанесло своя удар заедно с продължителна опустошителна суша. По онова време имах един твърде бегъл проект за написването на фантастичен роман за култура, изправена пред подобно предизвикателство. Идеите се разтвориха и се разпръснаха из множество романи и разкази, но онова, което залегна в тази книга, е самият каньон, описан под наименованието Мерик-рен-аферу.
Скалното селище на Юсир-Банбара е отразен образ на руините на Анасази, които тогава разгледах. Те са разположени на повече от триста метра над дъното на каньона. Затова благодаря на SLF, че ми предостави възможността да видя всичко това с очите си.
На онези, които желаят да научат повече за Анасази, На-вахо и други американски народи, вършили чудеса навремето, горещо препоръчвам „1491: New Revelations of the Americas Before Columbus“ от Чарлс Ман, а също така и „Those Who Came Before“ от Робърт Листър и Флорънс Листър.
Благодаря и на хората от „Ранчо Тотсони“ в Чинли, които почти щяха да ме разходят с кон из каньона, само че, уви, там властваше пролетното наводнение, така че начинанието бе прекалено опасно. Но те ми разказаха много за каньона, при това безплатно. Още по-голяма благодарност за Тим от „Canyon de Chelly Jeep Tours“, който ме заведе на една наистина спираща дъха обиколка с джип из (да, наводнения) каньон и който, когато открито изразих опасения от насилствена водна смърт, ме успокои, че поне ще загина, правейки нещо интересно.