Никой от тези забързани и заети люде не вдигна поглед към нея, докато тя ги наблюдаваше от висотата на стълбите пред Хетава. Дори ония, които го сториха, след като се смеси с шумящата тълпа, се дивяха само на това, че жена е облякла мъжки дрехи. Нямаха представа какво е сторила, а и въобще не ги интересуваше. Съзнанието за това я озадачи, но и успокои в някаква степен.
- Трябва ти охрана, Чирак-Лечител.
Ханани погледна нагоре, към балкончетата над стълбите пред Хетава. И двамата наведени оттам мъже бяха с черни препаски, носеха огърлици от оникс, а в пълната им неподвижност се криеше смъртоносна заплаха. Онзи, който я заговори, бе Анарим, високопоставен жрец от Пътя на Пазителите. Не познаваше втория - докато Анарим бе насочил вниманието си към нея, той не изпускаше от поглед стълбите и пространството пред тях в търсене на евентуална заплаха за храма на Богинята или нейните поклонници.
Независимо от това, тя се поклони и към двамата.
- Много пъти съм излизала в града за лечение на просители, Пазител. Ще се оправя и сама.
- Не се съмнявам в това, Чирак. Но ти предложих охрана поради съвсем други съображения. - Анарим, също като повечето от неговия Път, бе сух като камшик. Това бе резултат от атлетическата подготовка, която преминаваха. Собствената му физика също допринасяше за общото впечатление - висок и жилав, с дълги пръсти и тънки като на северняк устни върху триъгълно лице. Тези устни сега бяха едва видимо извити в израз на неодобрение, но цялото му изражение оставаше невъзмутимо. Ханани разбра начаса, че не тя е причина за това неодобрение. - Тези дни кисуатците май не могат да се справят с външните нападения и с другите безредици. Положението не е толкова спокойно, колкото трябва да бъде. Аз или някой друг от моя път може да дойде с теб.
Ханани се поколеба, но поклати глава.
- Тръгнала съм да засвидетелствам смирение пред непознат, Пазител. Присъствието на охрана би могло да се изтълкува неправилно. Освен това - тя посочи облеклото си, - тези одежди ми осигуряват немалка закрила. Това поне остава непроменено - с кисуатците или без тях.
- Добре, Чирак. Върви и се върни с Нейния покой. - Тогава, за най-голяма изненада на Ханани, Пазителят отправи поклон към нея. Тя се облещи, понеже бе само чирак, а той - един от най-уважаваните Слуги на Хетава, член на Съвета на Пътищата. Но когато Анарим се изправи, за да заеме отново позата на страж, който бди за потенциална заплаха, щеше да бъде проява на неуважение да отвлича вниманието му с приказки по толкова незначителен повод.
Посланието бе пределно ясно: той поне смяташе, че Хана-ни няма вина за двойната смърт. Тя продължи по пътя си, без да знае какво трябва да изпитва сега - но при всички положения се почувства подобре.
Приносителят се казваше Бехенамин, заможен представител на търговската каста. Семейството му живееше в края на аристократичния квартал, близо до градината Яфаи - в западната част на града, отвъд реката. Лунният камък на Ханани задължаваше всяка избрана от нея двуколка да я закара докъдето пожелае, но тя не посмя да го използва. Амулетът бе предназначен единствено за нуждите на Хетава. Дали извинението за причинена от негов Слуга смърт влизаше в тези рамки? Нямаше представа, но и не желаеше да доказва подобна позиция пред Съвета. Затова тръгна пеш.
Както обикновено, тълпите и уличното движение влизаха в дразнещо противоречие с подреденото достолепие на Хетава. Ханани се вля сред хората и това веднага я принуди да тръгне с крачка, чиято бързина се смяташе за неприемлива в храма, освен при крайна необходимост. Докато минаваше през един пазар, човешкият поток се позабави, разля се в клокочещо езеро и Ханани не можа да открие друга причина, освен самия неспокоен характер на подобни течения - те много често стигаха до бързеи. Тук я ръгаха с лакти, блъскаха, настъпваха по сандалите, а някой дори я заля с бира по ръката. Забелязали червената препаска, хората се отдръпваха, но в повечето случаи просто не я виждаха. Не за пръв път и се прииска някоя от нейните женски предтечи да бе хванала за нощ или две окото на някой красив - и главно висок - мъж от висша каста.