Движението в близост до реката, слава на Сънната Луна, изтъня, макар и главно заради миризмата. Рибарите въртяха с пълна сила търговия край най-северния мост на града - продаваха сушени морски водорасли и улова си от сутринта направо от лодките. Непродаденото от вчера също бе тук, затворено в поставени специално за целта под моста делви. След като узрееше, кашата щеше да послужи за наторявана на нивите, които се намираха по-високо от нивото на ежегодните наводнения, представляващи причина за плодородието в Гуджааре. Но макар делвите да бяха запечатани с катран, восък и паста от семе на хеке, зловонието им насищаше въздуха в достатъчна степен, за да насълзи очите на Ханани. Тя затаи дъх и тръгна бързешком по моста. Задържа се само за миг, когато няколко подивели котки прекосиха пътя и в преследване на една щастливка с рибешка глава в зъбите.
Най-накрая стигна квартала на градината Яфаи. Къщата на Бехенамин, висока постройка в кисуатски стил с трегери от синьо дърво, се издигаше на ъгъл точно срещу самата градина. Родовите му пикторали бяха издълбани върху разположен близо до входа стълб. Пеперуди с леопардови шарки пърхаха над калдъръма пред къщата, танцуваха в трептящия от жега въздух. Ханани внимаваше да не настъпи някое от красивите създания. За нейна изненада, вратата се отвори, преди да е посегнала към нея, и на прага се показа слугиня с драперия в най-тъмно индиго - цвета на траура - в ръце. Момичето носеше прилепнала къса рокля с бродирани сини мотиви, вместо да ходи с оголени гърди, както правеха повечето прислужници в горещи дни. Опечалените семейства се обличаха официално заради евентуалните посетители. Ханани изчака, докато слугинчето закрепи плата около семейния стълб, а после то също я забеляза и спря изненадано на място.
- Добре дошла, непозната. Насам ли си се упътила?
Ханани се поклони, обърнала длани нагоре.
- Идвам от Хетава. Искам да говоря с близките на търговеца Бехенамин.
- Това е къщата му, да почива в Нейния покой вечно. - Сега момичето заразглежда Ханани с познатия сконфузен израз на лицето. - От Хетава, казваш?
- Да - отвърна Ханани.
Препаската беше - или поне трябваше да бъде - достатъчно ясен знак. Като допълнителен аргумент за убеждаване на по-недоверчивите, тя винаги носеше и огърлицата си от малки полирани червени халцедони, която и дадоха при влизането в пътя на Лечителите. Освен по нея и по препаската, както и благодарение на разнообразните слухове, които се носеха из града, повечето жители я разпознаваха и по лице - нямаше друга жена, допусната до един от четирите свещени Пътя за Служение на Богинята.
На тази слугиня и трябваше само миг, за да отгатне кого вижда пред себе си. Едва тогава гостенката добави:
- Аз съм Ханани, чирак от Пътя на Лечителите.
Слугинята най-накрая се сети как трябва да постъпи - сведе глава и каза:
- Заповядай вътре, Чирак-Лечител.
В преддверието бе значително по-хладно и уютно в сравнение със зноя на късния следобед отвън. Оттук се влизаше направо в скромен семеен атриум, където малки храсти и цветя обграждаха красива и доста голяма финикова палма. Под сянката на дървото бе струпано голямо гнездо от възглавници и одеала. В него се бе разположила масивна посивяла жена в кисуатска тъмновиолетова роба. Лицето и - Ханани забеляза това, когато слугинчето я заговори - бе подпухнало и набръчкано, а очите - зачервени от плач. Но погледът им следеше внимателно Ханани, докато слушаше прислужницата, и миг по-късно я повика с ръка.
Гостенката пристъпи в градината и се поклони над две ръце.
- Благодаря за честта, която ми оказваш с гостоприемството си.
Момичето бързешком нагласи още една възглавница. Жената кимна и проговори:
- Седни, моля, Чирак-Лечител, и бъди добре дошла. Казвам се Дане. В будния свят бях първа съпруга на Бехенамин.
Ханани седна, а слугинята изчезна по невидим знак на Дане.
- Дошла съм да помоля за прошка - заговори Ханани, след като прецени, че периодът на благопристойно мълчание е изтекъл. Вътрешно бе нащрек, макар да бе вече решила, че ще приеме всяка казана от жената дума и ще изтърпи всеки израз на гняв. - Мисля, че нося известна отговорност за смъртта на съпруга ти. Моят помощник бе този, който прие неговата Дан тогава.
Дане свъси вежди.
- Детето, което умря заедно с него ли?
- Да. Послушник, поел по пътя на Лечителите. Беше добре подготвен, а самата процедура бе рутинна, но… - Тя поклати глава; търсеше някакво смислено обяснение. Но такова нямаше. - Нещо се обърка. Вината е моя.