Санфи го погледна внимателно, наведе се към него и заговори с понижен глас:
- Кисуа възнамерява да измести центъра на световната търговия от Гуджааре в собствената си столица. Понастоящем имаме неограничен достъп до всички южни пазари и търговци - и това е несъмнено огромно преимущество. Само че Протекторите започнаха да налагат високи мита върху стоките от изток и север - особено ако минават през наши, а не техни пристанища. Те ограничават количествата и повишават изискванията за качеството, което пък води до скачане на цените до недопустими равнища. Някои стоки са направо забранени под претекст, че страната ни е така и така силно покварена от варварски влияния… на практика цялата търговия на Гуджааре е впримчена в различни ограничения. Така че при това управление имам повече главоболия и по-малко пари, а това ми дойде до гуша. - Домакинът сви рамене и наля още бира на Ванахомен. - Извинявай, задето не мога да пия наравно с тебе.
Ванахомен поклати глава и също заговори по-тихо:
- Личният интерес има своята роля и в мирно време. Знаеш ли колцина шуна мислят като теб?
Санфи изпръхтя.
- Всеки, който има очи и мозък. Помисли сам - жина вече са обеднели. Шуна, ако погледнем трезво, също не са цъфнали и вързали. Търговците започват да се впускат в контрабанда и други незаконни дейности, а половината военна каста продава кръвта и уменията си на изток. Колко време остава, докато всички тези семейства не започнат да уволняват работници и да съкращават прислуга? Колко, докато самият Хетава обеднее дотам, че да спре да помага на изпаднали в нужда? Тогава ще видим гладуващи деца по улиците и убийства пред самия праг на къщите си, отчаяние на всяка крачка… също като в Кисуа. - Санфи дръпна яка глътка от своята чаша и я остави на масата с въздишка. - Не, кисуатското управление не е от полза за никого от нас.
Ванахомен си спомни войниците и жената в дрехи на Лечител.
- Така е - съгласи се тихо. - Не е.
Санфи се усмихна едва забележимо и запуши гарафата.
- Да влезем вече вътре, та да се отървем поне малко от проклетата жега.
Ванахомен стана и взе двете чаши, като остави гарафата за Санфи. След ярката светлина на залязващото слънце в къщата бе сумрачно и стана още по-тъмно, когато домакинът затвори тежката дървена врата зад тях. Очите на госта привикнаха към мрака, докато Санфи го водеше към елегантна приемна с открехнати отвори на тавана за проветряване и допълнителна светлина.
И тук Ванахомен замръзна на място, видял под осветлението от слънцето най-красивата жена на света.
- Дъщеря ми Тианет - представи я Санфи. Макар да усещаше погледа на своя домакин, който жадно попиваше всяка негова реакция, Ванахомен не можа да стори друго, освен да се вторачи безпомощно в нея. Тя го гледаше открито, както бе прието за жена от нейната каста, но в осанката и се долавяше интригуваща потайност. Когато Тианет прекоси стаята към тях, той не можа да отлепи поглед, очарован от поклащането на това тяло под тежкия брокат на кисуатска одежда.
- Приветствам те, Принце на Залеза, Аватар на нашата Богиня - изрече тя.
Гласът, нисък и плътен като сладко тъмно вино, вдърви всичко у госта - от гърлото до стомаха, че и по-надолу. Но тя коленичи и това разруши магията - гуджаарейските жени никога не коленичеха. Не беше редно - те бяха богини. Ванахомен понечи да възрази, но се спря, когато Тианет вдигна ръце и ги кръстоса пред лицето със свити и обърнати навън юмруци. Манофлексия - най-висшият израз на уважение към помазан от боговете смъртен. За последен път Ванахомен я бе виждал в Яна-ян - преди цял един живот, когато разни просители се обръщаха към неговия баща.
„Но сега Принц съм аз - не баща ми.“ А кога бе уместно една богиня да падне на колене? Само пред по-висш от нея бог.
Санфи докосна рамото му, Ванахомен трепна и отдели очи от жената.
- Десет рода от шуна и осемнайсет - от жина са готови да подкрепят нашата кауза - каза домакинът. - Те ще предоставят на династическия наследник, на теб, Принце, своите средства и въоръжени отряди. Заедно с банбарските ти съюзници ще представляват малка сила в сравнение с кисуатската армия, но в подходяща обстановка дори неголяма сила е способна на велики дела. Тронът на Залеза може да стане отново твой.