- Става дума за нещо повече от няколко кошмара, Супериор - каза сурово Ахманат. - Тук говорим за смърт.
- Смърт, която дори по ваши думи няма нищо общо със съня.
Ханани започна да проумява и дъхът и спря. Имало е и други като Бехенамин? Но тогава…
- Чирак-Лечител Ханани. - Тя вдигна инстинктивно лице и се сви вътрешно под погледа на Ниджири. Очите му имаха необикновен цвят - отчасти зеленикави, но повече бледокафя-ви, което ги караше да червенеят под светлината на фенерите в кабинета. Цветът и напомни на тухли, неподатливи и ръбести. - Изглежда искаш да ни кажеш нещо.
Когато той проговори, останалите замълчаха и всички погледи се насочиха към нея. Ханани преглътна.
- П-п-приносителят - каза тя. Пак проклетото заекване! Пое дълбоко въздух и опита втори път, като отправи мълчалива молитва за спокойствие. - Бехенамин от търговската каста. Днес ходих при вдовицата му. Тя каза… - Устата и пресъхна.
Преглътна отново. - Каза, че съпругът и с-страдал от кошмари. Този ден отишъл да ги отдаде на Богинята.
И Даю, милият Даю опита да събере тази дан. Очите и отново засмъдяха, но Богинята изглежда чу молитвата и. Ханани стисна юмруци под масата и се успокои.
Сестрите се спогледаха.
- Както при другите случаи - обади се Супериорът. За първи път от началото на разговора доби объркан вид.
Бирник Ниджири пристъпи решително напред, заобиколи масата и се надвеси над Ханани. Тя устоя на порива да се дръпне под погледа от тухла и нефрит.
Той протегна ръка пред лицето и с грациозно отдалечени и леко свити показалец и среден пръст, а с другата бръкна под робата си. Всички чуха тихото жужене на неговата джунгиса.
- Може ли, Чирак?
Тя кимна, прекалено уплашена, за да възрази на един Бирник, макар да не знаеше какви са намеренията му. Ръката му се стрелна напред още преди края на кимването и. Ханани разполагаше само с миг, преди да я залее мощната вълна на сънливост, и успя само да се запита дали той плаши по този начин и длъжниците.
В неговата магия нямаше нежност. Веднага стигна душата и и само за частица от времето, необходимо на Ханани да стори същото, успя да я изкара от тялото и и да я въведе в Ина-Карек. Там започна да я направлява с такава бързина и сила, че окол-ното пространство отмина покрай нея като неопределени петна и сенки, преди да застине и да се оформи в окъпана в златото на следобедно слънце градска улица. В наситения с градински аромати въздух пърхаха пеперуди.
Сън на спомени. Противно на волята си, видя очарована една друга Ханани - тя самата и в същото време не тя -да се показва на улицата. Фигурата и затрептя, за да застане - отново ясно очертана - пред входа на висока къща в северен стил. Появи се прислужница и двете потънаха през вратата. После картината помръкна, за да светне отново атриумът с чакащата под палмово дърво вдовица Дане.
Само че нещо не бе наред. Независимо от волята на Бирника, отделни елементи от съня започнаха да се разминават с действителността. Пищните форми на Дане бяха станали, неизвестно защо, двойни, а нейното Аз се припокриваше и смесваше с още едно, подобно на сянка. То обаче бе сякаш по-скоро част от самата нея, отколкото нещо самостоятелно.
Внезапно край Дане изникна сънният образ на Бирника. Тук, в Ина-Карек, той разполагаше със свободата да покаже истинския си облик. Ниджири носеше най-обикновена препаска, беше бос и без огърлица. Два дебели кичура коса, расли дълги години, висяха от темето му, преметнати през рамо. Той ги отхвърли назад и се наведе да разгледа сянката.
Оставена за миг без внимание от страна на Бирника, Хана-ни също пристъпи колебливо в атриума.
- Какво е това, Бирник?
- Не знам - отвърна той. - Но усещането не ми се нрави. -Той се изправи и се взря надолу към спомена, заслушан в гласа на Дане, която разказваше на не-Ханани съня на своя съпруг. Когато проговори отново, гласът му бе пълен с горчивина. -Петно от нещото, което е убило Бехенамин, лежи върху тази жена. Разбра ли, че то е убило и твоя помощник?
Ханани кимна, като положи усилие да не допусне мъката у себе си, защото в селенията на Ина-Карек болката добиваше форма и власт. - Това е… - Тя се подвоуми, защото бе чувала приказки за неговото чирашко изпитание, но нямаше как да не зададе въпроса: - Това е Жътвар, нали?
За голямо облекчение на Ханани, Бирникът поклати енергично глава.
- Слава на Богинята, не. Тази зараза е изкусна и потайна, а подобно нещо хич не може да се каже за ония чудовища. - Той замълча за момент, докато сънят мержелееше около тях. Сега не-Ханани си тръгна от къщата на Дане, а сърцето на истинската се сви при мисълта за предстоящото. Ето че не-Ханани зави към градината Яфаи с намерение да я прекоси за по-бързо към Хетава. А от другата страна на градината…