Нямаше как да отрече истината в думите му. В Хетава щяха да се намерят достатъчно поддръжници, които да обявят изпитанието и за успешно, само че слуховете щяха да продължат, докато е жива. Лечителят, който убива. Жената, на чиято магия не бива да се има доверие. В един момент страхът и направи опит да се скрие зад негодувание - не беше честно да се иска това от нея. На никой мъж не му се налагаше нещо подобно.
Да, но ако всичко на тоя свят беше честно, тя щеше още да си е полуграмотно селянче с едничката перспектива да лее пот на нивата и да върти домакинство.
Ханани вдигна поглед към лицето му и преглътна.
- Ще приема това ново изпитание, Бирник.
Ниджири се усмихна и в рамките на един неуловим миг тя разбра защо го е обичал Бирник Ехиру.
- Добре тогава - каза той и ги върна в будния свят.
Но ето че изминаха две денонощия и Ханани се зачуди дали нейното изпитание изобщо ще започне някога. Вечерта след още един ден на сивота пред прага на килията и се появи Пазител, за да и връчи мъничък свитък, запечатан със сложен възел от виолетова корда. Ханани не можа да разпознае възела - всеки род от висшите касти имаше свой собствен, а тя не ги знаеше, - но върху горната страна на ръба забеляза пиктора-лите на своето име. Помоли Пазителя за нож, разряза кордата, разгъна свитъка и прочете:
Лечител,
Кошмарът споходи и мене.
Дане, търговка, съпруга на Бехенамин в сънищата
8.
GGD
Отрова
Тианет бе още будна, когато Ванахомен изпъшка и започна да потръпва конвулсивно в съня си. Тя не бе заспивала - никога не спеше, когато има още някой в леглото и. Седна и запали фенера, а Ванахомен извика и отвори очи. Тя прокара длан над тях, но мъжът не реагира. Когато я положи върху гърдите му, усети силните и чести удари на сърцето му, а после той се завъртя на една страна.
Мъжете не обичат да ги будят - Тианет усещаше това по инстинкт. Загубата на контрол над съня се приемаше от гуджаарейците като слабост, особено в средите на воините и тези с божествен произход. Но когато Ванахомен извика втори път, а тялото му се огъна, сякаш от болка, Тианет започна да се притеснява, че баща и може да чуе. И го разтърси веднъж, а след това още веднъж - този път по-силно. Но той не се събуди.
Затова Тианет направи единственото нещо, което и остана - докосна спящото му съзнание със своето.
Получи се същото, каквото ставаше понякога с Тантуфи. Той затаи дъх и проговори буден:
- Какво…
- Сънуваш. - Тианет обърса нежно капчиците пот от гърдите му. - Просто сън.
Той се намръщи, седна в леглото и пъхна ръка в разроше-ните си плитки.
- Баща ми. Видях баща си. Стоеше на стълбите пред Хетава. Всичко бе сиво, а небето… - Преглътна. Свободната му ръка трепереше. - Нещо лошо става в града.
Тя взе ръката му и я допря до устните си. Мина известно време, преди да обърне очи към нея. Тианет се изненада от напрежението в този поглед, макар то да се стопи, когато тя захапа внимателно върха на един от пръстите му. Сега очите бяха пълни с почти болезнен копнеж и той посегна към нея.
- Да те направя ли една от своите съпруги, когато взема властта? - С тези думи я повали по гръб в леглото.
Докато я целуваше, тя галеше косите му и едва се сдържа да не въздъхне, когато той вдигна глава.
- Ти си Принцът на Залеза - отвърна момичето. - Правиш, каквото пожелаеш.
Погледът му се впи в лицето и със смущаваща острота.
- Имаш ли друг любовник?
- Не и някого, когото искам. - Тианет го погали по бузата. - Но ти почти не ме познаваш, Принце.
Върху лицето му се изписа нещо още по-смущаващо - самота. Тя бе престанала да я усеща - както каквото и да било въобще - още преди години, но понеже я виждаше достатъчно често в очите на Тантуфи, успя да я разпознае и сега. Само това бе достатъчно, за да изпита известна симпатия към този мъж.
- Баща ми почти не познавал моята майка, когато я взел за жена - каза Ванахомен. - Трябвали му петнайсет години, за да спечели нейната любов и постеля. Родил съм се почти в самия край на женската и зрялост. - Пусна шеговита усмивка. - Аз нямам неговото търпение, но за теб мога да опитам.
- Твърде рано е за обсъждане на някои неща, Принце. -Тя постави ръката си между двамата, което бе неочаквано за него. Очите му се разшириха, той премрежи поглед от желание, когато го докосна. - Но има други, с които бихме могли да се заемем междувременно.
Той кимна, онемял от нагона на собствената си нужда, и за щастие не спомена любовта.
Когато Тианет се надигна и навлече една роба, утринта бе доста напреднала. Този път Ванахомен спа по-спокойно и отвори очи още при първото и мръдване.