- Проклятие - каза той и седна. - Нямах намерение да се задържам толкова дълго в града.
Тя склони глава.
- Мога ли поне да ти предложа баня и закуска, преди да си тръгнеш?
Той се усмихна очарован и кимна.
- Жените в Банбара нямат нищо общо с теб - каза. - Те се държат или като кралици в очакване мъжете да им угодят, или пък като пастири, които се грижат за добитъка си. Забравил бях какво е гуджаарейска жена.
- Аз не съм като повечето гуджаарейки, Принце.
Ванахомен сведе сконфузено очи.
- Да, разбира се, ти си господарка от шуна. Прости ми - не исках да те обидя.
Не това имаше предвид тя, но все пак кимна благосклонно.
Когато банята бе приготвена, Тианет му донесе благовония и други принадлежности и се извини още един път заради липсата на прислуга. Ванахомен я увери, че самата баня е повече от лукса, на който е привикнал, и влезе самичък в помещението. Понрави и се, че не прояви самонадеяност и се въздържа от груби намеци да му прислужва сама. Все пак не можа да го хареса - в крайна сметка и той се бе възползвал от нея, също както баща и, а проявената деликатност не значеше кой знае какво.
А и поначало не би могло да има нищо помежду им, защото рано или късно Ванахомен щеше да разбере, че тя му е враг.
Когато отиде в кухнята, за да приготви закуска, баща и вече дъвчеше край масата риба и хрупкави фурми. Вдигна въпросително вежда при влизането и.
- Вярвам, че нощта е протекла добре? - Говореше с безгрижен тон, но не беше толкова лесно да заблуди Тианет - в очите му личеше сянка на ревност. Макар планът за съблазняването на Ванахомен да бе негов, баща и не обичаше да дели.
- Толкова, колкото можеше да се очаква - отвърна тя. Мина край него, за да погледне печката, добави дърва и започна да претопля ивици пушено месо за Ванахомен. - Не спа добре. Имаше кошмари.
Когато се обърна, баща и изглеждаше разтревожен.
- Кошмари, казваш.
- Тантуфи я няма - напомни му тя. Откъм банята се носеше шум от плискане на вода, което значеше, че Ванахомен не може да ги чуе.
За нейна изненада баща и не се успокои.
- Знаеш ли какво ми казаха? - зашепна той. - Четирима от гостите за погребението на Канвер са мъртви. Занем от жина и нейният военен съпруг, майчиният ти братовчед, господарят Тун и един търговец, Бехенамин.
Тианет не каза нищо по въпроса, смръщена, докато си припомняше лицата на споменатите хора. Тун бе възрастен и женен, което не му пречеше да хвърля лъстиви погледи към Тиа-нет. Занем и нейният съпруг криеха студенина зад своята учтивост, но това трябваше да се очаква от жина. Виж Бехенамин…
- Последният, търговецът, умрял в самия Хетава - добави Санфи - докато опитвал да се отърве от кошмар. Момчето, дето трябвало да свърши работата, също умряло. - Той скръсти ръце и я загледа студено. - Имаш ли представа как би могло да се случи това, дъще?
Тя мислеше напрегнато.
- Бехенамин е онзи - започна тя, - който не носи перука върху плешивината си, нали? Дойде по-рано от всички. - Да, сега си го спомни. Мнозина от присъстващите на погребалното тържество бяха дошли само за да се смесят със своите равни от елита. Докато Бехенамин искрено оплакваше приятеля си. - Заведох Тантуфи в селската къща по обяд, но още преди това придружих Бехенамин до неговата стая. Беше съсипан и сигурно си е легнал независимо от ранния час.
- А останалите трима?
- Бехенамин нощува у нас след погребението. Ако сънят на Тантуфи е бил вече у него, значи всички от околните стаи са били в опасност. - Без да допусне и намек за обвинение в гласа или погледа си, тя добави: - Тази нощ бях заета и не можех да обикалям из коридорите, за да предотвратя сънищата. А мама се намираше, разбира се, под охрана в стаята си. - Инсурет също имаше способност да пъди лоши сънища, стига да е в настроение.
Санфи нацупи устни. Миг по-късно стана и закрачи из тясната кухня.
- Тази твоя майка… не биваше въобще да се женя за нея -красавица или не. Още докато я ухажвах, забелязах първите признаци на лудост, само че ми трябваше богатството и… - Той спря с въздишка и стисна юмруци. - А Тантуфи… Всеки ден се питам защо не го удуших това нещо, още като се роди.
Тианет го наблюдаваше внимателно и видяното никак не и хареса. Сега ще се вкисне, беше ясно. Винаги ставаше така, когато видеше плановете си осуетени. Щеше да се вкисне, да ври и кипи през целия път до полското им имение, а когато пристигнеха, да излее гнева си върху главата на Тантуфи. Трябваше да го разсее по някакъв начин. Но как?
- Татко? - Престори се, че вниманието и е съсредоточено върху стъргането на едно индийско орехче. - Дали в Хетава знаят за тези смъртни случаи? Дали са научили, че и четиримата са ни били на гости?